Жеравна е малко село, архитектурен резерват, разположено в източна Стара планина. В селото са запазени над 200 дървени къщи, строени преди и по време на Възраждането. Тук всичко е различно – липсва забързания ритъм на който съм свикнала, във въздуха се носи аромата на свежа зеленина и дървен материал, а вечер няма нищо по-хубаво от това да си направиш барбекю на двора… харесвам духа на това село, не само защото всяка година отделям време да му се любувам, но и защото то носи атмосфера на чорбаджийско минало и богато културно наследство. И днес наследниците на възрожденските жеравненци се гордеят с произхода си (и аз нося малко жеравненски гени:)) и се смятат за потомци на въстаници и революционери.

Жеравна е чудесно място за една малко по-различна почивка, място, което според мен е много по-колоритно от бетонените комплекси по родното ни черноморие. Тук не липсват занимания – има музеи, приятни традиционни кръчми, маршрути (обозначени) за походи, езда, язовир и река за любителите на риболова.

От три години в Жеравна се провежда фестивал на фолкорната носия – 20-22 август. Тази година посещаемостта беше рекордна – присъстваха над 6000 участници! Членовете на българските и чуждите състави, представили се на фестивала, бяха над 600. Събитието може да бъде посетено само с носия (стилизирана или традиционна), което създава невероятен дух …. по калдъръмените улици сновяха хора в носии, а колите представляваха интересна гледка – например чисто ново порше, карано от младеж в традиционна носия….

Фестивалът надмина моите очаквания, организацията беше на ниво, програмата нямаше нищо общо с чалги и ексцесии, а най-впечатляваща беше последната вечер – нестинари, а след това – огромен огън, около който се виеше хоро от около 3-4 хиляди души… Изкарахме си страхотно, така че – изровете носиите на бабите и дядовците си (или си купете нови) и до следващата година!

Още инфо: Селото има 330 къщи и 550 жители. Средната му част е на надморска височина 640 метра. Най-високият връх в землището е “Разбойна” – 1128 метра. Средната годишна температура е 11 градуса по Целзий. Минималните температури са през януари (около -10°С), а максималните – през юли (около 32°С).

Жеравна се намира на удобно за пътуване място, само на 37 км от “Петолъчката” на пътя София-Бургас. Пътищата са в много добро състояние, а през зимата се почистват от снега своевременно. Разстоянията до Бургас, Варна и София са съответно 110, 190 и 330 км.

По време на фестивала цялата леглова база в Жеравна, както и в съседните населени места е заета, така че, ако искате да се насладите на събитието следващата година – планирайте предварително!

Повече на: http://www.jeravna.com/

Ако сте почитатели на нощния живот, шума, Гоя, Рафаел, скулптора и монарси – Мадрид е подходяща дестинация за вас.

Музеят Prado предлага чудесно преживяване за любители и ценители. Там може да се видят доста платна на Гоя от ранния и късния му период, както и на Рафаел и, разбира се, на по-малко известните ми испански живописци от 16 – 20 век. Дворецът е много интересно място. Там се намира единствената в света стая, изцяло декорирана с порцелан. Като цяло градът впечатлява с изобилие от статуи, фонтани и приятни заведения.

Нощният живот е шумен, интензивен и продължава до сутринта. Навсякъде се пуши, а цените са доста умерени. Испанците демонстрират своеобразен шовинизъм  – срещнах едва един-двама души, говорещи език, различен от родния си. Дори служителите на летището ти говорят на испански и въобще не се интересуват, че не ги разбираш… Прави впечатление и това, че се говори доста високо и аз имах чувството, че хората предимно крещят, а не си говорят.

Традиционната испанска кухня не остави в мен впечатление за особено разнообразие, може би понеже ми е позната. Ако сте вегетарианци ще ви бъде трудно, испанците са почитатели на месото и по-специално на месните деликатеси.

Почивката в Мадрид ме зареди с енергия и приятни емоции, и със сигурност пак ще посетя Испания; следваща дестинация – Барселона:)))

Намибия е държава с площ приблизително 8 пъти по-голяма от тази на България и с население едва около 2 милиона души. Това съдава усещане за пространство и дава възможност държавата да поддържа големи популации от диви животни. Говорят се африканс, английски (официален език) и немски. Намибия граничи с Ангола, ЮАР и Ботсвана.  От Европа до столицата може да се пътува с някой от редовните директни полети на Namibia Air или Berlin Air.

Това беше първото ми пътуване в Африка, което не оправда моите очаквания за мръсотия, беднотия и висока престъпност. Напротив – тази държава  е изключително чиста, красива и приветлива. Намибия е известна туристическа дестинация в Германия, Франция, Испания и Италия. Предлагат се ловен и спа туризъм, сафари…

Имах възможност, освен престоят ми в столицата Windhoek, да пътувам до Rehobot и до атлантическото крайбрежие – Walvis Bay и Swakopmund.  Столицата е сравнително малък и спокоен град, предлагащ екзотика, добра кухня и обслужване. Градът предлага богат избор от южноафриканска, немска, австрийска и средиземноморска кухня. Можете да избирате между няколко от първокласните за Намибия ресторанти, които предлагат чудесно съотношение качество/обслуване/цена.

От нощния живот нямам много впечатления, единствената нощ прекарана в един клуб бе весела, но самото място не беше нищо особено. Пътищата, навсякъде където бях, са в много добро състояние. Видях само една дупка – оградена с бяла боя. Движението е ляво, а колите с ляв волан са забранени. Така че,  внимавайте като пресичате и карате:)

Windhoek носи екзотично усещане за смесица на раси и култури, по улиците се разминавах с преставители на различни африкански племена, европейци и потомци на немските и южноафриканските колонизатори. Най-интерсни за мен бяха преставителите на Herero, които днес са изключително малко. В началото на по-миналия век немските колонизатори провеждат масов геноцид по повод възстание на племето. Между 65 000-85 000 души са били изтласкани в пустинята, където умират от глад и жажда. Счита се, че това е първият немски акт на етнически геноцид. В резултат – остават около 16 000 живи представители. Днес се смата, че на териториите на Ангола, Ботсвана и Намибия живеят общо едва около 240 000 души от племето.

Rehobot се намира в близост до столицата, това е град, който изглежда като гето. Там живеят изключително хора, разчитащи на социални помощи. За мен обаче, не беднотията бе впечатляваща, а чистотата и приветливостта на хората там. Дори и да живеят в купчина ламарини, тези хора поддържат чистота, която ме накара да се сетя какво е положението по българските улици и около блоковете… а за циганските гета и дума не може да става за сравнение. Давам си сметка, че ние се възприемаме за цивилизовани….хаха… Там хората не просеха, не проявяваха агресия,  напротив – бяха мили!

Водата в този град е скъпа, но въпреки това, видях немалко къщи пред които имаше градинки с цветя:

Walvis Bay e пристанищен град, зает главно с преработка и консервиране на риба. В близост има и големи солници, а край пътя, виещ се по атлантическото крайбрежие, могат да се видят ята фламинго.

В океана може да се видят тюлени, делфини и пеликани.

Swakmund e курортен крайбрежен град, основан от немци, в който и до днес има немска колония. Красиви къщи и хотели, зеленина и риболов…

Намибия е независима от едва 20 години. След немските колонизатори, страната е под управлението на ЮАР, която я окупира по време на първата световна война. Намибия разполага със залежи на диаманти, уран и метали, което я прави апетитна за експлоатиране. За две деситилетия независимост намибийците развиват здравна и образователна система, създава се университет и се полагат усилия за запазване на дивите животни и развитие на туризма.  И макар, че през март тази година Намибия гордо празнува 20-годишнина от независимостта си, и днес има проблеми за решаване… висш намибийски държавник сподели в неформален разговор, че и до днес ресурсите на страната са в грешните ръце – в ръцете на дъщерите и синовете на онези, които са ги контролирали и преди години…звучи познато и за българската действителност, нали?

И все пак, намибийците оставиха в мен впечатление за оптимистични и позитивни хора, горди с държавата си и нейното развитие… нещо, което си мечтая някой ден да усетя и в България.

[View with PicLens]

Да, често ми казват, че съм щастливка да съм още жива и че трябва да продължавам да полагам усилия за оцеляването ни. Ценна съм за малкото останали, но това не прави по-лесна задачата ми да пропъждам мислите за безмислието. От паметта ми често излуват думи на един хуманист, който беше написал, че когато нищо друго не ти остава, трябва да се уповаваш на ценностите на самото оцеляване. Да, ама то наистина вече няма смисъл. За него имаше смисъл, дори и в нацистки лагер, но в един свят, който все пак си остава на мястото. За младите също май има смисъл, понеже те не познаваха стария. .. Не споделям тези мисли с останалите, но по погледите им разбирам, че и при тях се навъртат подобни.

Отдавна сме се разделили с голяма част не само от достойнството си, но дори и от спомените си за стария свят… бяха станали изтъркани клишета. Единственото, което се стараем да запазим са практическите знания на някогашната цивилизация… От времето преди метероита, ядрения колапс, вулкана, тъмнината, глада и жестокостта на новия ред. Твърде малко хора оцеляха, но понякога си мисля, че и това измъчено оцеляване на човешкия вид няма смисъл. То изважда от дълбините на душите ни най-тъмните и неподозирани дотогава съдържания, от всеки от нас.

Родените от нас – „свидетелите”, както ни наричат, рядко оцеляват. През първите години бяхме много амбицирани да предадем гените си и да съхраним и малкото познания, които могат да ни бъдат от полза. А това беше трудно. Нашето малко общество, което всъщност е по-скоро стадо, е съставено от избягалите от новия ред. Отхвърляме създадената в два града военизирана система и живеем като номади. Местим се понеже дърветата през зимата бързо свършват, а и трябва да се крием от патрулите.

След настъпването на глада и тъмнината нямахме никакви връзки с по-далечни територии и не знаехме дали и в други райони няма оцелели. Първите години живеехме с ентусиазъм, че ще се съберем, ще възстановим поне малка част от онова, което наричахме цивилизация, макар и без никакви технологични глезотии. С времето се научихме да бягаме. Бързо. Последните новини от стария свят гласяха, че само в нашата част на Европа и в континенталните части на Азия има сравнително незасегнати части. Дълго време се надявахме да срещнем хора, достатъчно на брой, за да се противопоставим на новия ред, но това не се случи. Срещахме ги под формата на кости, старателно оглозгани… Опитите ни да изпратим експедиция винаги завършват без успех, просто никой не се връща.

Новият ред бе създаден от мигрирали от Северна Африка групи, които се обединиха и създадоха една военизирана система, която им осигуряваше оцеляване благодарение на робския труд и плътта на пленниците от Европа. Иронично, нали… дори не си правим вече труда да обясняваме на младите защо е иронично.

Понякога си спомнях за смъртта, която видях и вече, от доста години, не потръпвам при тези спомени. Отдавна се бях разделила със зъбите, косата и децата, които бях родила. Трудно оцеляваме най-вече заради непознатите преди болести и нашествието на насекомите, които явно са станали преобладаващ вид. Професорът ентомолог наричаше това иронично…

Усещам нещо да се движи до мен, стряскам се и отворям очи, но вместо гигантската „нова” муха, виждам котка! Но котки вече няма, отдавна бяхме изяли последните! И тогава разпознавам себе си преди 45 години в огледалото, в моето легло съм, чувам монотонния звук на колите… Бях сънувала кошмар. Докато се опитвам да сваля с разтреперени ръце мократа от пот пижама се замислих дали това е просто кошмар…

По “Елементарни форми на религиозния живот”, Емил Дюркейм

В “Елементарни форми на религиозния живот” Емил Дюркейм представя обща теория на религията, основана на изследването на примитивните религиозни вярвания. Основната идея на автора е, че религията като общностен феномен отразява същността, развитието и динамиката на обществото. Очертавайки общите, универсални измерения на религията авторът дефинира спецификата на колективните представи като регулатори на човешкото поведение.

Дюркейм прави прецизно описание и анализ на социалната система, основана на клана и на тотемизма в определени австралийски и американски племена. В този контекст светът изглежда разделен на профанни и свещени явления- преходите и границите между тези два вида явления, характера на забраните, наказанията и табуто формират религиозните структури, церемонии и ритуали. Реалността, която митологиите представят под толкова различни форми, усещанията, от които е създаден религиозния опит е всъщност самото обществото. Начинът на живот и съзнанието на “примитивния” човек довеждат Дюркейм до извода, че социалните институции имат за свой първообраз религиозните структури.

Колкото и сложни да са външните прояви на реигиозния живот, той в основата си е единен и прост. Навсякъде отговаря на една и съща нужда и навсякъде произтича от едно и също състояние на съзнанието. Във всичките си форми той има за цел да издигне човека над самия него и да го накара да живее по- висш живот от този, който води, ако се подчинява единствено на индивидуалните си нужди: вярванията изразяват този живот в границите на представите; ритуалите го организират и регулират функционирането му. Дюркейм разграничава и анализира три типа религиозни ритуали- негативни, позитивни и омилостивяващи ритуали. В рамките на своя труд авторът стига до заключението, че те имат социално предназначение, колективна функция и обясняват съответни общностни феномени.

Религиозните вярвания винаги са общи за определена група хора, която поддържа спазването и практикуването на определени ритуали и церемонии. Тези ритуали и церемонии обединяват групата. Индивидите, които я съставят, се чувстват близки едни със други. Обществото, чиито членове са обединени, поради факта, че си представят свещения свят и неговите отношения с профанния свят по един и същи начин, пренасят тази представа в идентични практики. Тези практики се превръщат в Църква.

Навсякъде, където съществува религиозен живот, той има за свой субстрат определена група. Дори т.н. частни култове, като домашния например, отговаря на това условие понеже винаги се чества колективно- в семейството и т.н. Дефиницията на Дюркейм за религия изхожда от идеята, че религията е нещо колективно. Авторът я определя като единна система от вярвания и практики за свещените неща, т.е. отделни, забранени вярвания и практики, които обединяват всичките й привърженици в една модална общност, наречена църква. Тази модална общност и присъщата й система от вярвания и практики могат да бъдат открити във всеки един от периодите на развитие на човешките цивилизации.

Изследванията на Дюркейм водят до основния извод- съществуването на религиите е неотменно свързано със съществуването на Църквата, чиито характеристики и функции водят до идеята за колективното.

Позовавайки се на понятието за великия племенен бог при тотемните племена Дюркейм посочва, че то изцяло произтича от племенното чувство. Тотемизмът не е изолирано творение на клановете, а се вгражда в недрата на едно племе, което има съзнание за своето единство.

Дюркейм извежда извода, че в тотемната организация на обществото, хората, без да осъзнават, обожествяват и самото общество като придават сакрален характер на колективната представа. От своя страна, като резултат от колективното съществуване, в състояние на екзалтация, хората създават религиозните феномени. Според Дюркейм, често човешките представи и поведение се отнасят към символи. Съзнанието на човека е немислимо без представите, които си създава. Представите в индивидуалното съзнание са колективни по своята същност. Дюркейм се обосновава с примера, че една дума има смисъл само ако е разбираема и ако приемем езика като обществан договор, ние вече можем да приемем думата като символ, знак, който е разбираем за другите. Следователно езикът е социален феномен, колективна представа. Така е, според Дюркейм, и с всички институции.

Това, което езикът изразява, е начина, по който обществото в своето цяло си представя обектите на опита. Понятията, които отговарят на различните елементи на езика, са колективните представи. Самият език е разгледан от Дюркейм като колективна представа, който индивидуализирайки се осигурява възпроизводството на самата общност.

Съдържанието на тези представи служи за доказателство в същия смисъл. Едно понятие може да изразява неща, които ние никога не сме възприемали, които никога не сме имали или познавали. В думата се съдържа цяла наука, която е много повече от индивидуална, дотолкова, че един индивид не може да усвои изцяло всички нейни постижения. Колективните представи не са абстракции, реални единствено в отделните съзнания, а точно толкова конкретни представи като тези, които индивидът може да си създаде за своята лична среда. Те отговарят на начина, по който обществото мисли нещата през своя собствен опит.

Колективната представа, именно защото е колективна, дава граници и за обективност, защото тя е успяла да се генерализира и да съществува с определена продължителност. Според Дюркейм, ако тя не е в съгласие с природата на нещата, не би могла да достигне до всеобхватно въздействие над човешките съзнания. Следователно всяка колективна представа е подложена на непрекъснат контрол- хората, които са свързани с нея, я верифицират чрез своя собствен опит. Тя би могла да изразява обекта с помоща на несъвършени символи, но дори и научните символи са в някаква степен приблизителни. Колективната представа не би могла да бъде изцяло неадекватна на своя обект.

Всички религии са сравними защото всички те са видове от един и същи род, по необходимост са налице съществени елементи, които са общи помежду им – в основата им има определен брой фундаментални представи и ритуални нагласи. Въпреки различията от форми, които едните и другите могат да възприемат, те навсякъде имат подобни функции. Религиозните представи са колективни представи, които изразяват колективната реалност; ритуалите са начин на реакция, който се поражда само в лоното на определени групи и е предназначен да предизвика, да отговори или преправи някои ментални състояния на тези групи. Примерът, който дава Дюркейм е с пространството. Пространството не е тази обширна и неопределена среда, която си представя Кант: чисто и абсолютно хомогенна, неслужещо за нищо и непредлагащо дори повод за мисълта.

Колективната представа за пространството, според Дюркейм, се състои предимно в първоначална координация между фактите и сетивния опит. За да могат да бъдат пространствено определени нещата, нужна е възможмост да бъдат ситуирани различно: да се поставят едните надясно, другите наляво и т. н. Нещо повече, за да могат да се разположат темпорално в състоянията на съзнанието, те трябва да бъдат локализирани по определени дати. С други думи пространството не би било самото то, ако подобно на времето не бе разделени и разграничено. Всички тези разграничения очевидно произтичат от различното афективно значение, което им се придава. Всички хора, принадлежащи към дадена цивилизация си представят пространството по подобен начин. Следователно е нужно тезии афективни стойности и разграниченията, които зависят от тях, да бъдат също общи; което предполага по необходимост те да имат социален произход. Социалната организация е била модел на пространствената организация. Няма, включително и разграничението между ляво и дясно, нещо, което, да не е твърде вероятно продукт на колективни религиозни представи.

По същия начин, смята Дюркейм, ще се намерят аналогичи доказателства за понятията за род, индивидуалност, сила, ефикасност. Погледнат през тази призма проблемът за човешкото познание придобива съвсем различни измерения. До Дюркейн властващи са две доктрини. За едната категориите не произтичат от опита: те логически го предхождат и обуславят. Представят се като подобни на други прости дадености – неразложими, иманентни на човешкото съзнание, поради неговата природна конституция. Ето защо за категориите се смята, че са априорни спрямо съзнанието.

Според другата доктрина индивидът е създател на категориите.

Понятията, понеже изразяват и реализират основните условия за разбирателство между отделните съзнания, очевидно могат да бъдат създадени от самото общество. Но не само произходът им е социален- самите неща, които те изразяват са също социални. Тъй като светът, който изразява цялата система от понятия, е този, който си представя обществото, единствено обществото може да ни предостави най- общите понятия, според които той трябва да се представя.

Колективнирте представи произтичат от безкрайно обединение, простиращо се не само в пространството, но и във времето. Множество различни съзнания се смесват и комбинират своите идеи и усещания. Серии от поколения акумулират своя опит и познание и го предават на следващите. В тях е концентрирана интелектуалност, много по- богата от индивидуалната. Така обосновава твърдението си Дюркейм, че разумът притежава силата да премине зад даденостите на емпиричното познание. Разумът го дължи на факта, че човекът е двойнствен. В него има две същества: едно индивидуално същество, чиято основа е в организма и чийто кръг на действие се оказва поради това тясно ограничен, и едно социално същество- обществото, което представя у нас по- висша реалност, от интелектуален и морален ред, която можем да прозрем чрез наблюдение. Тази двойнственост на нашата природа има за последствие несводимостта на разума към индивидуалния опит. Следователно, в степента, в която участва в обществото, индивидът надминава себе си.

Колективното съзнание, според Дюркейм е най- висшата форма на психичен живот, защото то е съзнание на съзнанията.

Обикновено, ние съвсем не си даваме сметка, че правим важен избор да станем пушач или не. Започваме в тийнейджърските години, като мотивите ни в повечето случаи остават неясни. Най-често те са: да станем част от група, която ни привлича, да се идентифицираме с някой, да протестираме или просто смятаме, че цигарата ни отива и ни прави секси. Kогато започваme да пушим, си мислим, че контролираме влечението си към цигарите и рядко си дава сметка, че пътят който сме поели ни води към точно обратното – към загуба на контрол върху личния избор. Постепенно цигарата става част от нашето преживяване на удоволстие или стрес. Клишетата подкрепят това отношение – дълбоко поемаме дима след секс, когато сме нервни или замислени… Времето минава и, без да осъзнаваме, започваме да приемаме цигарата като наш спътник.

След години стаж в пушенето, едва ли си даваме сметка, че става въпрос за избор и какво точно ни е накарало да го направим. Можем да проверим това чрез един лесен и практичен метод: да разделим лист хартия в две колонки. В първата да се върнем назад във времето, когато сме започнали да пушим и да опишем мотивите, които са ни подтикнали да пропушим. Във втората – да запишем причините поради които пушим днес. Нека към резултатите, които сме получили, да поставим следните въпроси: Дали мотивите, поради които сме пропушили, са все още сред тези, които са актуални сега? Ако не, защо продължаваме? И дали нашите актуални цели са съвместими с пушенето?

В повечето случаи първата колонка е много по-лесна за попълане, отколкото втората. Това се дължи на факта, че с времето нашият стил на живот, цели и приоритети се променят. Например, ако в първата колонка сме записали нещо от рода на „Защото момчето, в което се влюбих пушеше.”; „Популярните в класа пушеха.” или „Приятелите ми пушеха”, то във втората, по-скоро присъстват „професионален успех”, „добър родител”, „сигурност” и т.н. Най-важните за нас теми днес са свързани с успеха, семейството, кариерата, благосъстоянието ни.

Ако погледнем нещата от тази гледна точка, изводът, който можем да направим е, че причините, поради които сме започнали да пушим не са актуални днес, а ние всъщност продължаваме да пушим, защото сме свикнали. Отглеждането на децата, работата и по-високият социален статус са цели, които трудно се съвместяват с пушенето. Налага ни се да правим доста компромиси и да преживяваме дискомфорт, за да поддържаме нашия навик. Но замисляме ли се доколко и защо си заслужава да го правим. В този ред на мисли, се налага заключението, че нашият избор да бъдем пушачи не е вече наш. Пушенето, всъщност, ни принуждава да правим избори. Трябва да си признаем – ние, пушачите, сме станали подвластни на следното противоречие: нашият, някога личен избор, всъщност вече не е актуален и нашата мотивация да започнем да пушим не само, че не е същата, а е в конфликт с настоящите ни цели, амбиции и избори. Нашата мотивация е доминирана от противоречия, а нашият личен избор се е превърнал в избор, диктуван не от нас, а от цигарата.

РАЗДАВАТ КАФЕ БЕЗ ЦИГАРА
за
СВЕТОВНИЯ ДЕН БЕЗ ТЮТЮНОПУШЕНЕ

На 19.11.2009 г., четвъртък, от 8.30 ч. до 10.30 ч. фондация „Зеленодиво” (аз съм част от екипа) кани гражданите на кафе БЕЗ цигара в градинката „Св. Климент Охридски” (между Ректората на Софийски университет и Нар.Събрание) по повод Световния ден без тютюнев дим. Събитието ще постави финал на едногодишната интерактивна кампания, засягаща тютюнопушенето, „Културата да дишаш”. Организаторите провокират пушачите да захвърлят цигарите поне в този ден и да се насладят пълноценно на вкуса и аромата на сутрешното кафе, осигурено от екипа на „Зеленодиво”.
Кафето ще е придружено разбира се и от „вестник” – специално безплатно издание за финала на кампанията, в което са засегнати основните теми свързани с тютюнопушенето.
19 ноември 2009 – Световен ден за борба с тютюнопушенето
София, пл. Св. Климент Охридски от 08:30 ч. до 10:30 ч.

След събитието от 12.30 ч. на 19.11.2009 г. ще бъде дадена пресконференция в БТА, на която ще бъдат оповестени резултатите и най-интересната информация събрана от фондация „Зеленодиво” по време на едногодишната кампания.

Кампанията стартира на 20.11.2008 г. и цяла година провокира хората да се замислят върху избора, който правят за дишането си, здравето си и начина си на живот. Посредством различни интеракции, демонстрации, уъркшопове, творчески актове, хепънинги и дебати бяха представяни различни гледни точки за и против тютюнопушенето.

17.11.2008 – стартирахме с пресконференция, на която се представи сайтът на кампанията exsmoker.bg;
20-31.12.2008 – бяха разпространени безплатни картички „Моето коледно обещание”, чрез които хората можеха да посочат какво ще променят в начина си на живот през новата 2009 г.;
14.02.2009 – за Деня на влюбените предоставихме възможност на бивши пушачи да благодарят за подкрепата на своите половинки, като им посветят любовни стихове;
22.03.2009 – посветихме на пролетта инициативата „Дишай Красиво” с хепънинг в центъра на града, който провокира гражданите да разменят своите цигари срещу свежо пролетно цвете;
31.05.2009 – бе излъчен социален видеоклип по национални телевизии по повод „Световният ден без тютюнопушене”;
28.06.2009 – се състоя и първата лятна работилница на „Културата да дишаш”, даваща възможност за дискусии относно приемането на Забраната за тютюнопушене на обществени места в България от 1 юни 2010 г. ;
10.07.2009 – интерактивен стрийт пърформънс, засягащ тютюнопушенето сред младите хора „Съблечи порока, дишай красиво!”. Вниманието бе насочено към кандидат-студентите и тяхното ново и важно предизвикателство – раздялата с училищния живот и прехода по пътя на зрелостта и самостоятелността;
19.11.2009 – Световен Ден без Цигарен Дим. За финал на едногодишната интерактивна кампания „Културата да дишаш” ще провокираме пушачите да оставят цигарите, поне за миг, докато изпият своето сутрешно кафе. Кафето е от нас, а волята да победим порока – от Вас!

Автор: Радостина Хлебарова

Да дишаш КРАСИВО

Смята се, че пушенето е само 10% физическа зависимост и 90% психологическа. Вашето тяло е способно да се възстанови от абстинентните физиологични симптоми за около 3 дни, но психологическата зависимост от цигарите може да е много по-трудна за преодоляване. Най-подходящият подход е да проведете себеанализ и да планирате стъпка по стъпка отказването.

Всеки ден около 15 милиона души в света се опитват да спрат да пушат. Приблизително едва 3% от тях успяват в дългосрочен план. Ако сте планирали да спрете да пушите и не сте успели, не се отчайвайте! Статистиката показва, че обикновено цигарите окончателно се отказват след няколко опита. Вярвайте в себе си и обмислете най-трудните неща, с които сте се справяли в живота си…

ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ВАС!

През 60-те години на миналия век се публикува първото медицинско проучване относно вредата от цигарите. Оттогава насам, за последствията от нашия навик сме добре информирани: точната статистика, рекламните спотове, превантивните кампании… Но все още, при по-голeмия процент пушачи, отказването се налага след консултация със специалист в бяла престилка, който заявява,

че ако не се спрат цигарите ни очакват лоши последствия, при все че тялото ни вече е увредено от навика…. Задайте си въпроса дали трябва да чакате този момент на лоши прогнози и откровен страх за здравето си. ПРЕДСТАВЯЙТЕ СИ ЖИВОТА СИ КАТО НЕПУШАЧ! Визуализирайте!

Планирайте и се подгответе. Подгответе тялото и психиката си като определите своите лични цели и причини за спиране. Дайте си ясен отговор защо искате да спрете да пушите. Направете списък с причините и го препрочитайте всеки път, когато ви се иска да запалите отново. Дали някои от вашите ПРИЧИНИ не е изброена тук?

-Здравословни причини:

Задъхвам се когато изкачвам стълби или когато се затичам.

Ръцете и краката ми често са студени, дори когато времето е топло…пулсът ми е ускорен. Често страдам от упорита кашлица и дъхът ми е с неприятна миризма. Лесно се изморявам.

-Външен вид

Пушенето изсушава кожата и намалява синтеза на колагена, следствие на което се ускорява остаряването. Пръстите, ноктите и забите ми пожълтяват. Дрехите и косата ми миришат неприятно.

-Финансови причини

С парите, които давам за цигари, мога да си позволя екзотична екскурзия или да сменям колата си всяка година.

-Семейни причини

Ще намаля риска децата ми да започнат да пушат. Близките ми, които са непушачи, няма да страдат от последствията на пасивното пушене.

-Хигиенични причини

Стените в дома ми би трябвало да са бели. Всъщност те са с жълтеникаво-сив цвят и трябва да ги боядисвам всяка година. Дрехите, колата, пердетата… всичко мирише на цигари.

-Причини, свързани със социалния ми живот

Ще мога да пътувам комфортно в самолет, влак, автобус. В ресторанта няма да съм нервен и да прекъсвам разговора си, за да «отскачам» навън за по цигара. Спирането на цигарите би увеличило потенциалния брой партньори и работни места.

-Екзистенциални причини

Пушенето е вид зависимост – то не е естествена необходимост на организма ни.

До голяма степен тази зависимост е наш личен избор, който всъщност ограничава нашата свобода.

Открихте ли своите причини? Сега е време да направите своя списък!

За да спрете да пушите, вие трябва да изясните ВАШИТЕ причини да изхвърлите цигарите от живота си!

След като спрете да пушите:

Третият и седмият ден са най-критични. Третият месец след отказа ви – също. Награждавайте се! След първия ден, първата седмица, месец, година…ПРАЗНУВАЙТЕ годишнините!

Зависимостта от никотина е дълбока и свързана с ежедневни ритуали – раздялата ви с тях ще предизвика естествено усещане за емоционална загуба, което преминава приблизително през следните етапи: 1. отричане; 2. гняв; 3. преговаряне; 4. депресия; 5. приемане; Приветствайте всеки от тези етапи, понеже това са моментите на несъзнавано лечение и разкриване на нови аспекти от вашия ЖИВОТ.

Спирането на цигарите изкривява предствата за време. Макар абстинентните симптоми да траят 2-3 минути, вие може да ги преживеете като траещи до 10 пъти по-дълго. Носете часовник!

Можете да прилагате всякакви ХИТРОСТИ: медикаменти, действия и вещи, които да заместят никотина и да облекчават абстинентните симптоми.

Не пропускайте хранения. Никотинът ускорява обмяната на веществата и спомага за освобождаването на енергия, която е складирана. Когато спрете да пушите, за вас няма да важи т.нар. „притъпяване на глада с цигара”, хранете се по малко и редовно! Около три дни ще са необходими на вашия организъм да се освободи от никотина. През този период са ви необходими много течности!

Избягвайте да спирате цигарите едновремено с приятел/ка или близък. Ако имате нужда от емоционална подкрепа, по-добре изберете непушач или някой, който вече е отказал цигарите.

Не е нужно да променяте начина си на живот и ежедневните си навици, освен да внимавате с алкохола.

Всичко, което сте правили преди, можете да правите и след като спрете цигарите – най-вероятно ОЩЕ ПО-ДОБРЕ!

Съзнанието ни асоциира цигарите с определени места, дейности, емоционални състояния, събития. След като спрете, очаквайте краткотрайни, но може би силни пристъпи на тревожност, свързани с тях.

Не се страхувайте да показвате преживяванията си, противодействайте им и ще откриете, че ще протече процес на „деобуславяне”, по време на който вашият организъм няма да получава очаквания резултат – никотин и постепенно ще започне да свързва тези места и дейности с нещо друго.

За да овладявате тези пристъпи, можете да използвате всякакви техники и заместители. Ето пример за две лесни средства: 1. Бавно вдишвайте докато фокусирате съзнанието си върху образа на някакъв значим обект за вас (човек, място, събитие); 2. Започнете да асоциирате последователно с всяка една от буквите на двете си имена.

Никотинът стимулира усвояването на кофеина. След спиране на цигарите, нивото на кофеин в организма ви ще се удвои ако приемате същото количество кафе. Това може да доведе до тревожност и нарушения на съня. Бъдете подготвени, че е възможно да преживеете илюзии за аромат на тютюн, които се дължат на миризмата, отделяща се от вашите възстановяващи се бели дробове в съчетание с рязко увеличените възприятия за мирис.

Запомнете, че има само две причини да запалите отново:

1.Решили сте да възстановите своята зависимост и да продължите да пушите;

2. Решили сте, че отказването и съпътстващите го симптоми ви харесват и искате да продължават многократно;

В момента, в който нито една от тези опции не ви изглежда подходяща, се появява разрешението:

НИКАКВИ ЦИГАРИ ПОВЕЧЕ! НИКОГА НЕ ПАЛЕТЕ ОТНОВО!

На www.exsmoker.bg – специално разработен за кампанията сайт – ще намерите актуална информация за хода на кампанията.

]]> http://radostina.info/bg/index.php/2009/08/15/the_-culture_of_breathing/feed/ 1 http://radostina.info/bg/index.php/2009/02/17/short_feelings/ http://radostina.info/bg/index.php/2009/02/17/short_feelings/#comments Mon, 16 Feb 2009 21:41:04 +0000 admin http://radostina.info/bg/?p=314 ЕДНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ, КОЕТО ТЕ ПРЕДИЗВИКВА

ДА БЪДЕ (СЪ)ПРЕЖИВЯНО:

КРАТКИ ЧУВСТВА

Имаме
някои чувства, които желаем да споделим. Няма как да обясним
за тях, затова трябва да направим НЕЩО ДРУГО, за да ги
предизвикаме сами да намерят своя път до подходящата среща.
Ако се случи да сбъркат посоката или да изпаднат в заблуда,
ще трябва сами да се защитават. Въпреки че езикът на
чувстватане владее гледната точка на разума. Може да се
наложи гледнататочка да даде тон за песен или да попие
вдъхновение за картина, отпивайки глътка вино в посока към
артистичноторавновесие. Ако всичко се получи добре, по моста
междунебцето и върха на езика,кратките чувства ще се
превърнат в съ(пре)живяване на изящното.


ОТ хора, които почувстваха един, два, три пъти

различно нещо, но от еднакво естество, което доведе до

предполагаеми събития,

КЪМ които всеки човек емоционално се обвързва

и независимо колко пъти се е вричал и отричал,

продължава да търси и да очаква,

ЗА да намери това, което силно желае, на подходящото

място, в подходящия момент, с подходящите хора,

без страх от кратки чувства.

МЯСТО: София Галерия Ной

ЕДНА ПРОДУКЦИЯ НА:

пазар за култура и изкуство Human Thinks

За повече информация http://humanthinks.com

Дните около Коледа са изпитание за моето търпение и разум. Този религиозен празник се е превърнал в панаир на кича, масова хранителна ексцесия, shopping истерия и дразнещи мелодийки, съчетани с шизофренни образи на дядо Коледа, Снежанка и пр.

Топ-7 на най-дразнещите неща по Коледа:

1. Преекспонирането на семейните празници

Смисълът на празника, за религиозните хора, е рождеството на Исус. За повечето от нас, обаче, това е нарочен за семеен празник, чиито традиции стават гротескни. Да се съберем, да хапнем…на бъдни вечер – постно и нечетно, дотук както и да е, но какво се получава в обшия случай: скука, принуда, преяждане и препиване и понякога – роднински препирни.

Като гледам как българинът пазарува храна за Коледа и нова година, се питам дали няма да ядем като за последно… отрупването на масата с излишни количества храна и прекаляването с нея сякаш е в обратнопропорционална връзка с чувството ни на задоволство от нас самите и живота, който водим. Мисля, че така компенсираме липсата на баланс, спокойствие, обич и общуване с преяждане и натъпкване и не на последно място със снобско изхвърляне спрямо възможностите ни. Колко често се случва следното: в заведение или вкъщи, с приятели и/или роднини, деца наоколо, ядене и пиене, но къде остава обаче общуването и забавлението? Колко от нас наистина се забавляват? Българите са склонни да отделят много време за пазаруване и готвене за празничната вечер, но не и 10-15 минути за да помислят как да направят вечерта забавна. Тъй като все по-малко от хората са религиозни, Бъдни вечер се превръща в едно ядене заедно, с много малко елементи на забавление и смислено общуване и повече на задължение…

Статистиката показва, че в християнските култури семейните празници са един от най-основните фактори за депресия и агресия в семейството. Коледните празнични дни са и период, в който чувствително се увеличава процента на самоубийства. И нищо чудно, всяко преекспонирано нещо води до чувство на принуда, празнота, напрежение и чувство за безсмислие. Ами просто е: ако имаш добри отношения с роднините си и изпитваш потребност да общуваш с тях няма нужда от подобна масова психоза наречена „семеен празник”, за да го правиш .. всичко друго е излишен стрес, лицемерие и нон сенс. Промяната на нормалния ритъм на живот, лицемерни роднински отношения, безумните послания от рода „нека сме по-добри” и натрапливата „празнична” атмосфера често са много стресиращи.

А онези, които поради една или друга причина не могат или не желаят да са в семейна обстановка? Те могат да бъдат едни много добре адаптирани личности, но настъпят ли подобни преекспонирани празници тези хора са подложени на истинско изпитание и се превръщат в жертви на социалния натиск.

2. Коледните благотворителни акции и послания

Парад на простотията и лицемерието. Премиерът подарил пералня на дом за ветерани от войната. Няма лошо, но не да е по първите страници на вестниците и в топ на news site – овете като пример за коледна благотворителност, защото е тъжно и безсрамно. Обществото трябва да се срамува, че шепа останали живи ветерани живеят в такива мизерни условия, а не да хвалим подобен жест, който всъщност трябва да by default. Подобни прояви в BG публично пространство са в изобилие. Тъжно и фалшиво, ама какъвто народа такива и благотворителността!

3. Коледните песни

Със всяка измината година се започва все по-рано! Jingle bells, last Christmas и тн. Едно и също до втръсване, а да не говорим за българските текстове… чудя се кой болен мозък може да сътвори толкова безмислици за дрянове например…старая се да не пускам радиото, в магазините съм с плеър-а ама в заведенията често е неизбежно…

4. Дядо Коледа

Смятаме се за рационални и зрели хора, стараем се да обясняваме на децата, трябва да ни вярват, че чудовища не съществуват и не им позволяваме да пробват уменията на Хари Потър като скачат от покриви и в същото време ревностно ги въвличаме в шизофренни налудности на тема Дядо Коледа или Дядо Мраз (на мен лично май дядо Мраз ми беше по-симпатичен). Всъщност, този образ няма нищо общо с българските източноправославни традиции, според които свети Василий е този, който раздава подаръци на децата. Но какво да се прави, няма отърване от вносни образи, чийто резултат са разни идиотски изглеждащи личности с проскубани бради и мърляви костюми, които по-скоро плашат най-малките и дрънкат глупости от рода на „Слушка ли тази година?”

5. Жертвоприношението на коледни дървета

Хайде, мислете логично- защо е нужно това? Една малка изкуствена елхичка и няколко свежи клона за аромат не е ли достатъчно? Другото си е жертвоприношение! Да смяташ за много забавно и естетично да окичиш и да се радваш на едно умиращо дърво…въпрос на гледна точка…

6. Shopping – истерията

Абе, не е лесно… щурм като за последно! Пазаруването си е удоволствие, а актът на даряване не би трябвало да се превръща в поредния нон сенс, но като се има предвид блъсканицата и традиционната умора и намусеност на продавачите си е направо подвиг. Резултатът понякога е смешен: купуваш/получаваш кичозна дрънкулка, пуловер, който няма да бъде облечен или парфюм, който никой не харесва…

7. Политиката на заведенията в милата ни родина

Плачевно, Коледа половин година храни…до баловете. Масова практика на лошо обслужване, ниско качество и неоправдано високи цени. Класика – куверт за ресторант или за клуб с малко алкохол или без такъв. Така средната цена на купонясването в среден клас заведение излиза около 200-300 лв., които не се оправдават от нивото на заведението. Ама родните заведения и тези в Манхатан задминаха, за съжаление само по цени. Клуб там – класи над софийския Брилянтин, например, кувертът – 100$ като имаше доста добър и изобилен кетъринг, а алкохолът бе включен в цената – колкото и каквото желаеш. В споменатият софийски клуб миналата година кувертът беше около 150 лв. и включваше една напитка (не по избор), фъстъци и чаша газирано бяло вино, оптимистично наречено шампанско…

Е, стига толкова, пожелавам на ималите желание да се запознаят с моите мисли: Весело изкарване по празниците!XOXO

]]> http://radostina.info/bg/index.php/2008/12/21/some-christmas-toughts/feed/ 0