Събитието е провокирано от американската култура и опит в Поп Арт изкуството.

На изложбата ще бъдат представени 12 платна, вдъхновени от образа на Бойко Борисов.

Платната са уникални и ще бъдат създадени специално за събитието. Авторите на произведенията са независими съвременни артисти с богат опит в различни арт-форми като художествени инсталации, интерактивни пърформънси, стрийт арт и други.

В проекта участват: Еrnesto Nasimo, Miss Minona, Invitroman, Rschest, Valeriana Officinalis, Mr. black, My Majesty, Hachiman, Minotaurus, Vivian De Veer, Madam Caboba и Cd Art.

Творците са повлияни от работата на артисти като Анди Уорхол (A.Worhol), Робърт Раушенбърг (R. Rauschenberg), Джордж Сегал (G. Segal), Рой Лихтенщайн (R.Lichtenstein), Мел Рамос (M. Ramos), Банкси (Banksy) и др.

Изложбата е проект на Пазар за Изкуство и Култура Human Thinks.

www.humanthinks.com

Платната ще бъдат представени в две столични галерии. Предвижда се да се изложат и в някои от по-големите градове на страната.

Изложбата ще бъде отворена за широката публика от 26 май до 26 юни 2011 г.

Преди две години бе заведено дело от американската асоциация „Равенство тук и отвъд”, която спечели казуса за дискриминация и оттогава Раят разиграваше на томбола 10 билета всяка година. Желаещите миналата година се регистрираха безплатно и надвърлиха един милион души! Естествено, за спечелилите все пак имаше разходи – за сключване на специална застраховка, за психотерапия след посещението (самоубийствата бяха чести сред завърналите се посетители) и тн.

Защо ви занимавам с тези добре известни неща? Ами защото Аз спечилих!!!!! Това наложи сериозни промени в плановете ми – да си взема отпуска и да отложа с една седмица откриването на първата ми изложба живопис. След като се погрижих за подробностите и се разделих със сериозна сума за адвокатски и психологически услуги, и не последно място – отделих 2 дни за семинар, който всъщност беше подробен инструктаж, аз се отправих на мечтаното посещение. Като всеки друг посетител, и аз бях детайлно проверена за надеждност и след като подписах договор за неразпостранение на информация и запазване на тайна се оказах заобиколена от едни от най-богатите и „надеждни” представители на човешката раса.

Качихме се в доста просторен самолет без прозорци. След няколко часа сякаш кацнахме, без да кацаме. Някакси самолетът спря и ни поканиха да излизаме. Сърцето ми туптеше лудешки, ръцете ми се потяха, а повечето пасажери също като мен дишаха тежко. Всички бяхме изключително развълнувани и на много от нас краката трепереха докато се отправяхме към изхода. Нямах време да осмисля гледката, която ме посрещна. Бяло, искрящо и нежно, във въздуха се носеше невероятен аромат, а наоколо прелитаха странни създания. Посрещна ни човек, пардон, антропоморфната персонификация на Архангел Михаил. Благослови ни и ни поздрави с добре дошли. За всеки от нас бе предвиден по един ангел пазител. Беше ни обяснено, че същността на всеки ангел е в съответствие с личността на всеки посетител. Моят беше доста приказлив и енергично подхвръкваше насам-натам.

Личните ни ангели ни поставиха баджове и започнахме груповата обиколка. Беше фантастично!  Раят е разделен на различни области – на детски, на пътешествениците, на преподавателите, на работниците и шофьорите, а някои бяха комбинирани – като тези на домакините и родителите, например. Между тях имаше постоянна комуникация. Най-интересните части от Рая обаче, като тези на политиците, звездите и магнатите, които бяха в списъка на така наречените специални отделения и за достъп до тях трябваше да се плати допълнително. Имаше доста спекулации в медийното пространство относно съществуването на райско отделение на политиците като някои твърдяха, че това място не съществува, а е само рекламен трик. Така или иначе, аз нямах привилегията да разбера истината, и тъй като бе настъпило времето за свободна разходка, се отправих към „Небесния бар”. Бях очарована! Кой казва, че в Рая няма алкохол. Моят ангел ми обясни, че това е нова услуга, отговор на съвременните необходимости. Трикът се състоеше в това, че до голяма степен Раят за мен изглеждаше така, както аз бих си го представила. За един строг въздържател например щеше да има съд, в който тя или той да раздават строги присъди срещу употребяващите алкохол. Хаха, хитро нали! И тъй като нямах никакво желание да съдя или наказвам когото и да било, запалих и цигра.

Докато се наслаждавах на чудесния аромат и вкус на тютюна, се чудех дали няма магазин за сувенири на изхода, за да си взема няколко кутии за спомен. Ангелчето ми обясни, че управителният съвет на Рая отдавана е предприел политика на проактивно поведение спрямо потребителите и насочи вниманието ми върху онова, което възприемах като стол…то се променяше в съответствие на тялото ми и сякаш се носеше във въздуха, а чашата ми се изпълваше сама с невероятни на вкус коктейли. Няма да ви досаждам като изреждам всичко на което се насладих…. Танцувах с Брад Пит, коронясаха ме като Елизабет Първа, гмурках се наволя в един австралийски риф, яздих див кон, разгадах мистериите на ДНК и надникнах в тайните на сътворението, е добре де, и се отдадох на интимни моменти… Не! Няма да ви кажа с кого.

След няколко освежаващи напитки и бурни танци в приказна дискотека, разположена на остров в морето, аз се отправих (леко залитайки) към плажа за едно нощно гмуркане. Лек бриз обгръщаше нежно тялото ми, а лунната светлина създаваше сребристи снопове, които ме обливаха с невероятно усещане. Докато му се наслаждавах срещнах антропоморфна персонификикация, която не бях срещала досега. Беше с отличителните знаци на Архангел, който ми се представи като Архангел Танаил и ми обясни, че имам невероятния шанс да бъда избрана за единствения посетител на специално място в Рая, в което се съдържа информация за всеки един човешки живот и, че ще имам възможността да надникна в тайните на миналите ми превъплащения. Повереното ми ангелче започна да ми обяснява смутено, че тази част от турисическата обиколка не е предвидена, но Танаил само се усмихна и с един жест с ръка го накара да изчезне!

Бях обзета от странна възбуда и неустоимо любопитство, а и този Архангел Танаил имаше невероятно дълбоки сини очи и погледът му предизвикваше тръпки в мен, които не можех да контролирам….опитвах се да овладея и мислите си, защото май похотливите желания към служителите в Рая не са много подходящи…не знаех доколко успявах, защото не можех да откъсна очи от малките закачливи трапчинки, които се образуваха, когато се усмихваше …. и този негов поглед – дълбок, разтърсващ, сякаш проникващ в мен и предизвикващ да се отдам напълно на влиянието, което усещах да ме обзема на талази… беше изключително вълнуващо.

Тръгнахме бавно по крайбрежната ивица, окъпана от Луната и осъзнах, че говоря нещо, но не знех точно какво и в този момент архангелът ме прегърна и се озовахме в тясна зала, по чииито стени бяха подредени в лавици с книги – безкрайни лавици с книги,. Докато се оглеждах, Танаил сложи една от книгите в ръката ми – стара, прашна, тежка и подвързана с кожени корици. Отворих я на случайна страница и видях млад мъж с дълги коси яздеш кон и в меч с ръка, който крещи на конници след него и се впуска в битка. Обърнах страницата и видях кръв и тела, и части от тела… Погледнах в долния десен ъгъл на страницат и видях надписа : Александър! .. Затворих книгата, а ръцете ми трепереха. Погледнах архангела и го попитах „Какво е това?” „Твоят живот.” гласеше отговора. Танаил се пресегна и отвори друга страница. Видях жена с корона и дълга бяла роба, която сипваше някакъв прах в 2 метални чаши – вдигнах очи и видях надпис – Ливия…. „О, не искаш да кажеш че това са мои животи” – „Да, отговори Архангелът – талантлива си в стратегиите и тяхното изпълнение!”

„Но това е безумие, та аз мразя насилието!” с обзет от ужас глас казах. Той само се усмихна и ме погледна закачливо и с равен нисък глас започна: „Ти притежаваш знание и опит, които ще ти помогнат в бъдещата ти изключителна роля в настоящия ти живот, аз само ти го напомням и отгърна на друга страница – видях Хитлер говореш на трибуна и размахващ ръце!!! Затворих книгата, повръщаше ми се и единственото, което мислех, е че искам да се махна, не исках да виждам тези безумия, това не можеше да е вярно, опитах се да говоря и да помръдна, но не можех! Архангелът се усмихна и започна да ми обяснява, че само ще възстанови някои от частичните спомени, които нося и каква важна роля ще имат те след 20-ина година за мен и развитието на човешката цивилизация.  Приказваше ми за фракталните характеристики на звука и неговото неосъзнато влияние върху човешката психика, за амплитудата и честота и т.н.

Всичко това сякаш не го чувах, то беше в мен! Ужасих се. Исках да се махна! Повече от всичко на света. Но гласът продължавваше! „Разбира се, малкото такива личности в човешката история имат някои отклонения от тяхната истинска цел като например рисуването при Адолф… Но в това превъплащение няма да допускаш такава загуба на време…., нали?” Задушавах се трябваше да направя нещо, но единственото, което можех да направя беше да отворя отново книгата, този път по- към края. Втурнах се панически в нея. Попаднах на един лифт, огледах се и видях връх Вихрен в Пирин…аха значи съм на ски. Погледнах надолу – бях над един от най високите участъци на лифта и знаех какво да направя. Нали имаме все пак право на свободен избор! Вдигнах предпазителя и скочих! След няколко секунди тялото ми бе обзето от ужасна болка – после:

Тъмнина! Не знам за колко време… В един момент всичко около мен започна да примигва, като развален монитор, видях бясно въртящи се спирали от светлина, които внезапно спряха. В следващия момент около мен се появи следната гледка: аз лежах, а около мен се суетяха Архангел Михаил и най-различни ангелчета, а отзад прииждаха всякакви същества от ангелски вид. Всъщност, се гледах отстрани, тоест отгоре и се виждах такава каквато си се помня открай време… Опитах се да им кажа нещо но те само поклатиха гллави и започнаха да спорят….какво било написано в договора, как щели да се оправят с това, какъв бил статистическта възможност това да се случи и тн.

Архангел Михаил каза, че най-добре е да не се намесват Ръводството и Раят сам да понесе отговорността за случилото се. Извикаха Свети Петър…. ама че зловещо изглеждаше… май мислите ми се чуваха….той ме изгледа доста заплашително и каза, че трябвало да провери разни неща, защото от туристическия отдел си мислели неговата работа за просто портиерстване, ама не било така и ходът на историята можело да зависи от една такава грешка, каквато те са допуснали… Освен това, явно имало някакъв пропуск, допуснат в отдел човешки ресурси понеже Архангел Танаил бил временно отстранен от работа, а именно той сега забъркал тази каша…взех да се ядосвам, седях там и не знаех какво става. Давах си сметка, че щом са така притеснени значи положението никак не е добро…. тази мисъл беше глупава, естествено, че нищо не е наред!

Искам да ме пренасочат – към следващото ми превъплащение – и да не е кърваво! Но май бех умряла и сега се чудеха какво да правят…но в Рая не може да се умре! Та това е абсурдно! „Да, отговори Архангел Михаил, но не си и жива, това е прецедент, а и не можем да извикаме Смърт тук, та след това Свети Петър да те прати по каналния ред”. Попита ме дали не вярвам в някоя друга религия, та да поискат помощ от колегите си, но аз само поклатих глава. Тогава вече избухнах, откъде пък накъде! Имаше специални клаузи в договора, ратифициран именно от Рая, за всякакви подобни случаи, но Архангел Михаил поклати глава и каза, че това точно не било допускано за възможно. „Е добре, нали вие владеете силите на живота значи може да оправите нещата!”, беше ми отговорено, че не е така просто, Свети Петър мърмореше за някакви мравки и дядовци и убийството на мравки и хода на световната история…. Архангелите си говореха тихичко и ми хвърляха по някой гневен поглед. Аз се развиках: „Не видях никакви мравки и никакви дядовци! Нямате право да правите това, има си правила, не съм виновна, че попаднах в книгата! А и можете да ме поставите в нечие друго тяло. Ако може по-младо и красиво и ако може, богатооо…”

…пак тъма, движех се. Обаче и не усещах никаква тежест, всъщност май нищо не можех да усетя…по дяволите! Дали, щом има Рай, няма и сметище или килер за души! Идиотска работа, как да повярва човек, че в Рая има такава опасност и неуредици! Изведнъж около мен отново се появиха дългите светлини от спирали – отново бясно движещи се, но този път завършващи в една спирала! И после тъмнина, спокойствие и топлина….топлина ли? Та значи отново чувствам, явно мозъкът (ако имам такъв) ми беше доста объркан защото чувах някакви гласове, идващи сякаш от самата мен. Какво се бе случило? Започнах да изследвам усещанията си.. като цяло бе приятно, нямах усещане за тежест, беше топло и отпускащо, е, рекох си, имам нужда от малко почивка. Явно точно това не трябваше да си помислям, защото сърцето ми започна да бие силно, размърдах се, чувах все по-силни шумове и нещо ме хвана и ме дърпаше, стана ми студено, болка скова тялото ми, усещах удари и студени докосвания! Налагаше се да отворя очи, дразнеща силна светлина нахлу, усетих още повече болка навсякъде, исках да разбера какво се случва, но не можех. Нещо мина през очите ми и ме обърна и тогава видях лицето на майка си … о не, бях новородено! Не отново!  В този момент до мен се появиха две ангелчета едното – с белите крилца – прошепна „Рисувай!”, а другото – с червени рогца – само ми намигна … и тогава изчезнах!

*някои прилики с Тери Пратчет не са случайни:)

Жеравна е малко село, архитектурен резерват, разположено в източна Стара планина. В селото са запазени над 200 дървени къщи, строени преди и по време на Възраждането. Тук всичко е различно – липсва забързания ритъм на който съм свикнала, във въздуха се носи аромата на свежа зеленина и дървен материал, а вечер няма нищо по-хубаво от това да си направиш барбекю на двора… харесвам духа на това село, не само защото всяка година отделям време да му се любувам, но и защото то носи атмосфера на чорбаджийско минало и богато културно наследство. И днес наследниците на възрожденските жеравненци се гордеят с произхода си (и аз нося малко жеравненски гени:)) и се смятат за потомци на въстаници и революционери.

Жеравна е чудесно място за една малко по-различна почивка, място, което според мен е много по-колоритно от бетонените комплекси по родното ни черноморие. Тук не липсват занимания – има музеи, приятни традиционни кръчми, маршрути (обозначени) за походи, езда, язовир и река за любителите на риболова.

От три години в Жеравна се провежда фестивал на фолкорната носия – 20-22 август. Тази година посещаемостта беше рекордна – присъстваха над 6000 участници! Членовете на българските и чуждите състави, представили се на фестивала, бяха над 600. Събитието може да бъде посетено само с носия (стилизирана или традиционна), което създава невероятен дух …. по калдъръмените улици сновяха хора в носии, а колите представляваха интересна гледка – например чисто ново порше, карано от младеж в традиционна носия….

Фестивалът надмина моите очаквания, организацията беше на ниво, програмата нямаше нищо общо с чалги и ексцесии, а най-впечатляваща беше последната вечер – нестинари, а след това – огромен огън, около който се виеше хоро от около 3-4 хиляди души… Изкарахме си страхотно, така че – изровете носиите на бабите и дядовците си (или си купете нови) и до следващата година!

Още инфо: Селото има 330 къщи и 550 жители. Средната му част е на надморска височина 640 метра. Най-високият връх в землището е “Разбойна” – 1128 метра. Средната годишна температура е 11 градуса по Целзий. Минималните температури са през януари (около -10°С), а максималните – през юли (около 32°С).

Жеравна се намира на удобно за пътуване място, само на 37 км от “Петолъчката” на пътя София-Бургас. Пътищата са в много добро състояние, а през зимата се почистват от снега своевременно. Разстоянията до Бургас, Варна и София са съответно 110, 190 и 330 км.

По време на фестивала цялата леглова база в Жеравна, както и в съседните населени места е заета, така че, ако искате да се насладите на събитието следващата година – планирайте предварително!

Повече на: http://www.jeravna.com/

Ако сте почитатели на нощния живот, шума, Гоя, Рафаел, скулптора и монарси – Мадрид е подходяща дестинация за вас.

Музеят Prado предлага чудесно преживяване за любители и ценители. Там може да се видят доста платна на Гоя от ранния и късния му период, както и на Рафаел и, разбира се, на по-малко известните ми испански живописци от 16 – 20 век. Дворецът е много интересно място. Там се намира единствената в света стая, изцяло декорирана с порцелан. Като цяло градът впечатлява с изобилие от статуи, фонтани и приятни заведения.

Нощният живот е шумен, интензивен и продължава до сутринта. Навсякъде се пуши, а цените са доста умерени. Испанците демонстрират своеобразен шовинизъм  – срещнах едва един-двама души, говорещи език, различен от родния си. Дори служителите на летището ти говорят на испански и въобще не се интересуват, че не ги разбираш… Прави впечатление и това, че се говори доста високо и аз имах чувството, че хората предимно крещят, а не си говорят.

Традиционната испанска кухня не остави в мен впечатление за особено разнообразие, може би понеже ми е позната. Ако сте вегетарианци ще ви бъде трудно, испанците са почитатели на месото и по-специално на месните деликатеси.

Почивката в Мадрид ме зареди с енергия и приятни емоции, и със сигурност пак ще посетя Испания; следваща дестинация – Барселона:)))

Намибия

Туристите сигурно са полудели (от кеф)!

публикация в списание Light /Капитал/, август 2010

Ако погледнете картата на африканския континент, Намибия се намира съвсем долу, вляво. На запад граничи с Атлантческия океан, другите й граници са с Ангола, Замбия, Ботсвана и ЮАР (от която получава политическа независимост през 1990 г., но икономическата свързаност остава). Макар все още да е непопулярна туристическа дестинация за българите, другите европейци отдавна познават очарованието й и я наричат перлата на Африка.

Намибия предлага по много за всеки вкус – лов, риболов, сафари, SPA, екстремни преживявания, романтика, прекрасна кухня…

Намибия е с площ приблизително осем пъти по-голяма от тази на България и с население едва около 2 милиона души, което дава осезаемо усещане за волност и простор. Държавата поддържа големи популации от диви животни. Климатът е субтропичен-континентален, а сезоните са обратни на европейските. Говорят се африканс, английски (официален език) и немски.

Столицата Виндхук (от африканс Wind-Hoek – ветровит ъгъл) е сравнително малък и спокоен град, по чиито улици се разминават представители на различни африкански племена, европейци и потомци на немските и южноафриканските колонизатори. Най-колоритни в този микс от раси и култури са хората от племето хереро, които днес са изключително малко. В началото на по-миналия век немските колонизатори, предизвикани от едно въстание на племето, провеждат геноцид. Жертвите са близо 70 000 души. Днес се смята, че на територията на Африка живеят едва около 240 000 хереро.

Хотелите във Виндхук са с добро съотношение обслужване/ниво/цена. Столицата предлага отличен избор от южноафриканска, немска, австрийска и средиземноморска кухня. Не пропускайте да опитате традиционната безалкохолна напитка от билки, поднесена с лед и лимон – рокшанди. Ще се пристрастите. Ако сте любител на бирата, непременно пробвайте пивото местно производство. Винената листа съдържа първокласна селекция от южноафрикански вина.

От Виндхук имате възможност да пътувате с кола до някои от близките резервати и да прекарате чудесен ден в естествената среда на лъвове, жирафи, орикси и газели.

С чартърен полет от столицата може да прелетите над намибийската пустиня – една от най-големите в света, и да се насладите отвисоко на атлантическото крайбрежие, изобилстващо от делфини, тюлени и пеликани. Ако предпочитате да шофирате, пустинята се прекосява за няколко часа с кола. Пътят е добре поддържан и минава покрай приказни пясъчни дюни. Ако си падате по екстремни преживявания, моля: колоездене, ски спускане по пясъчна писта, офроуд каране, лагеруване, яздене на камила.

Уолфиш Бей (Заливът на китовете) e първият пристанищен град, който ви посреща на излизане от пустинята. В близост има големи солници, а край пътя, виещ се по атлантическото крайбрежие, се разполагат колонии фламинго. Оазисът наблизо е като от картичка – палми и пясъчни дюни.

Свакопмунд e следващият град, до който ще ви отведе панорамният път. Известен е като лятната столица – курортно крайбрежно селище, с красиви къщи и хотели, изобилна зеленина и невероятен залез. Тук избирате между гмуркане, сърф, водни ски, излежаване на плажа, SPA. Свакопмунд е своебразен коктейл от традиционна африканска и немска колониална архитектура, който създава неповторима атмосфера. Етноеклектиката (хереро, бушмени и пр.) се допълва от шарената тълпа артисти, рибари, миньори и туристи.

Една от най-големите забележителности в Намибия е паркът “Етоша”, простиращ се върху 5000 кв.км в северната част на страната. Това е един от най-големите резервати в Африка. Дива природа, прелест, която ви омагьосва, и неусетно започвате да кроите планове да се върнете отново.

Полезна информация

Намибия няма посолство в България, затова виза трябва да си извадите от някое от западноевропейските й посолства – в Германия, Австрия, Белгия или Франция например.

Ваксините срещу жълта треска, малария и хепатит не са задължителни.

Движението в Намибия е ляво, така че трябва да сте внимателни, когато карате или пресичате.

Цената на нощувка е между 25 – 250 евро в зависимост от категорията на хотела. Цената за двойна стая тризвезден стандарт е 60 евро.

За вечеря са достатъчни около 10-25 евро. Цените на алкохола са подобни на тези в България.

Сафари с продължителност два часа струва около 25 евро.

Националната валута е намибийски долар, 10 NAD са приблизително 1 евро. Пари се сменят само в банка или в оторизирано обменно бюро. Пазете разписката, тъй като само срещу нея можете да смените обратно намибийските долари, които са ви останали. Обръщайте внимание на комисионите – различават са в различните банки и чейндж бюра. Не оставяйте бакшиши в чужда валута, тъй като намибийците нямат право да обменят пари, освен ако не докажат, че са пътували в чужбина.

Пазаренето с улични търговци е традиция.

За повече информация: http://www.namibiatourism.com.na/

Това беше първото ми пътуване в Африка, което не оправда моите очаквания за мръсотия, беднотия и висока престъпност. Напротив – тази държава  е изключително чиста, красива и приветлива.

[View with PicLens]

Да, често ми казват, че съм щастливка да съм още жива и че трябва да продължавам да полагам усилия за оцеляването ни. Ценна съм за малкото останали, но това не прави по-лесна задачата ми да пропъждам мислите за безмислието. От паметта ми често излуват думи на един хуманист, който беше написал, че когато нищо друго не ти остава, трябва да се уповаваш на ценностите на самото оцеляване. Да, ама то наистина вече няма смисъл. За него имаше смисъл, дори и в нацистки лагер, но в един свят, който все пак си остава на мястото. За младите също май има смисъл, понеже те не познаваха стария. .. Не споделям тези мисли с останалите, но по погледите им разбирам, че и при тях се навъртат подобни.

Отдавна сме се разделили с голяма част не само от достойнството си, но дори и от спомените си за стария свят… бяха станали изтъркани клишета. Единственото, което се стараем да запазим са практическите знания на някогашната цивилизация… От времето преди метероита, ядрения колапс, вулкана, тъмнината, глада и жестокостта на новия ред. Твърде малко хора оцеляха, но понякога си мисля, че и това измъчено оцеляване на човешкия вид няма смисъл. То изважда от дълбините на душите ни най-тъмните и неподозирани дотогава съдържания, от всеки от нас.

Родените от нас – „свидетелите”, както ни наричат, рядко оцеляват. През първите години бяхме много амбицирани да предадем гените си и да съхраним и малкото познания, които могат да ни бъдат от полза. А това беше трудно. Нашето малко общество, което всъщност е по-скоро стадо, е съставено от избягалите от новия ред. Отхвърляме създадената в два града военизирана система и живеем като номади. Местим се понеже дърветата през зимата бързо свършват, а и трябва да се крием от патрулите.

След настъпването на глада и тъмнината нямахме никакви връзки с по-далечни територии и не знаехме дали и в други райони няма оцелели. Първите години живеехме с ентусиазъм, че ще се съберем, ще възстановим поне малка част от онова, което наричахме цивилизация, макар и без никакви технологични глезотии. С времето се научихме да бягаме. Бързо. Последните новини от стария свят гласяха, че само в нашата част на Европа и в континенталните части на Азия има сравнително незасегнати части. Дълго време се надявахме да срещнем хора, достатъчно на брой, за да се противопоставим на новия ред, но това не се случи. Срещахме ги под формата на кости, старателно оглозгани… Опитите ни да изпратим експедиция винаги завършват без успех, просто никой не се връща.

Новият ред бе създаден от мигрирали от Северна Африка групи, които се обединиха и създадоха една военизирана система, която им осигуряваше оцеляване благодарение на робския труд и плътта на пленниците от Европа. Иронично, нали… дори не си правим вече труда да обясняваме на младите защо е иронично.

Понякога си спомнях за смъртта, която видях и вече, от доста години, не потръпвам при тези спомени. Отдавна се бях разделила със зъбите, косата и децата, които бях родила. Трудно оцеляваме най-вече заради непознатите преди болести и нашествието на насекомите, които явно са станали преобладаващ вид. Професорът ентомолог наричаше това иронично…

Усещам нещо да се движи до мен, стряскам се и отворям очи, но вместо гигантската „нова” муха, виждам котка! Но котки вече няма, отдавна бяхме изяли последните! И тогава разпознавам себе си преди 45 години в огледалото, в моето легло съм, чувам монотонния звук на колите… Бях сънувала кошмар. Докато се опитвам да сваля с разтреперени ръце мократа от пот пижама се замислих дали това е просто кошмар…

По “Елементарни форми на религиозния живот”, Емил Дюркейм

В “Елементарни форми на религиозния живот” Емил Дюркейм представя обща теория на религията, основана на изследването на примитивните религиозни вярвания. Основната идея на автора е, че религията като общностен феномен отразява същността, развитието и динамиката на обществото. Очертавайки общите, универсални измерения на религията авторът дефинира спецификата на колективните представи като регулатори на човешкото поведение.

Дюркейм прави прецизно описание и анализ на социалната система, основана на клана и на тотемизма в определени австралийски и американски племена. В този контекст светът изглежда разделен на профанни и свещени явления- преходите и границите между тези два вида явления, характера на забраните, наказанията и табуто формират религиозните структури, церемонии и ритуали. Реалността, която митологиите представят под толкова различни форми, усещанията, от които е създаден религиозния опит е всъщност самото обществото. Начинът на живот и съзнанието на “примитивния” човек довеждат Дюркейм до извода, че социалните институции имат за свой първообраз религиозните структури.

Колкото и сложни да са външните прояви на реигиозния живот, той в основата си е единен и прост. Навсякъде отговаря на една и съща нужда и навсякъде произтича от едно и също състояние на съзнанието. Във всичките си форми той има за цел да издигне човека над самия него и да го накара да живее по- висш живот от този, който води, ако се подчинява единствено на индивидуалните си нужди: вярванията изразяват този живот в границите на представите; ритуалите го организират и регулират функционирането му. Дюркейм разграничава и анализира три типа религиозни ритуали- негативни, позитивни и омилостивяващи ритуали. В рамките на своя труд авторът стига до заключението, че те имат социално предназначение, колективна функция и обясняват съответни общностни феномени.

Религиозните вярвания винаги са общи за определена група хора, която поддържа спазването и практикуването на определени ритуали и церемонии. Тези ритуали и церемонии обединяват групата. Индивидите, които я съставят, се чувстват близки едни със други. Обществото, чиито членове са обединени, поради факта, че си представят свещения свят и неговите отношения с профанния свят по един и същи начин, пренасят тази представа в идентични практики. Тези практики се превръщат в Църква.

Навсякъде, където съществува религиозен живот, той има за свой субстрат определена група. Дори т.н. частни култове, като домашния например, отговаря на това условие понеже винаги се чества колективно- в семейството и т.н. Дефиницията на Дюркейм за религия изхожда от идеята, че религията е нещо колективно. Авторът я определя като единна система от вярвания и практики за свещените неща, т.е. отделни, забранени вярвания и практики, които обединяват всичките й привърженици в една модална общност, наречена църква. Тази модална общност и присъщата й система от вярвания и практики могат да бъдат открити във всеки един от периодите на развитие на човешките цивилизации.

Изследванията на Дюркейм водят до основния извод- съществуването на религиите е неотменно свързано със съществуването на Църквата, чиито характеристики и функции водят до идеята за колективното.

Позовавайки се на понятието за великия племенен бог при тотемните племена Дюркейм посочва, че то изцяло произтича от племенното чувство. Тотемизмът не е изолирано творение на клановете, а се вгражда в недрата на едно племе, което има съзнание за своето единство.

Дюркейм извежда извода, че в тотемната организация на обществото, хората, без да осъзнават, обожествяват и самото общество като придават сакрален характер на колективната представа. От своя страна, като резултат от колективното съществуване, в състояние на екзалтация, хората създават религиозните феномени. Според Дюркейм, често човешките представи и поведение се отнасят към символи. Съзнанието на човека е немислимо без представите, които си създава. Представите в индивидуалното съзнание са колективни по своята същност. Дюркейм се обосновава с примера, че една дума има смисъл само ако е разбираема и ако приемем езика като обществан договор, ние вече можем да приемем думата като символ, знак, който е разбираем за другите. Следователно езикът е социален феномен, колективна представа. Така е, според Дюркейм, и с всички институции.

Това, което езикът изразява, е начина, по който обществото в своето цяло си представя обектите на опита. Понятията, които отговарят на различните елементи на езика, са колективните представи. Самият език е разгледан от Дюркейм като колективна представа, който индивидуализирайки се осигурява възпроизводството на самата общност.

Съдържанието на тези представи служи за доказателство в същия смисъл. Едно понятие може да изразява неща, които ние никога не сме възприемали, които никога не сме имали или познавали. В думата се съдържа цяла наука, която е много повече от индивидуална, дотолкова, че един индивид не може да усвои изцяло всички нейни постижения. Колективните представи не са абстракции, реални единствено в отделните съзнания, а точно толкова конкретни представи като тези, които индивидът може да си създаде за своята лична среда. Те отговарят на начина, по който обществото мисли нещата през своя собствен опит.

Колективната представа, именно защото е колективна, дава граници и за обективност, защото тя е успяла да се генерализира и да съществува с определена продължителност. Според Дюркейм, ако тя не е в съгласие с природата на нещата, не би могла да достигне до всеобхватно въздействие над човешките съзнания. Следователно всяка колективна представа е подложена на непрекъснат контрол- хората, които са свързани с нея, я верифицират чрез своя собствен опит. Тя би могла да изразява обекта с помоща на несъвършени символи, но дори и научните символи са в някаква степен приблизителни. Колективната представа не би могла да бъде изцяло неадекватна на своя обект.

Всички религии са сравними защото всички те са видове от един и същи род, по необходимост са налице съществени елементи, които са общи помежду им – в основата им има определен брой фундаментални представи и ритуални нагласи. Въпреки различията от форми, които едните и другите могат да възприемат, те навсякъде имат подобни функции. Религиозните представи са колективни представи, които изразяват колективната реалност; ритуалите са начин на реакция, който се поражда само в лоното на определени групи и е предназначен да предизвика, да отговори или преправи някои ментални състояния на тези групи. Примерът, който дава Дюркейм е с пространството. Пространството не е тази обширна и неопределена среда, която си представя Кант: чисто и абсолютно хомогенна, неслужещо за нищо и непредлагащо дори повод за мисълта.

Колективната представа за пространството, според Дюркейм, се състои предимно в първоначална координация между фактите и сетивния опит. За да могат да бъдат пространствено определени нещата, нужна е възможмост да бъдат ситуирани различно: да се поставят едните надясно, другите наляво и т. н. Нещо повече, за да могат да се разположат темпорално в състоянията на съзнанието, те трябва да бъдат локализирани по определени дати. С други думи пространството не би било самото то, ако подобно на времето не бе разделени и разграничено. Всички тези разграничения очевидно произтичат от различното афективно значение, което им се придава. Всички хора, принадлежащи към дадена цивилизация си представят пространството по подобен начин. Следователно е нужно тезии афективни стойности и разграниченията, които зависят от тях, да бъдат също общи; което предполага по необходимост те да имат социален произход. Социалната организация е била модел на пространствената организация. Няма, включително и разграничението между ляво и дясно, нещо, което, да не е твърде вероятно продукт на колективни религиозни представи.

По същия начин, смята Дюркейм, ще се намерят аналогичи доказателства за понятията за род, индивидуалност, сила, ефикасност. Погледнат през тази призма проблемът за човешкото познание придобива съвсем различни измерения. До Дюркейн властващи са две доктрини. За едната категориите не произтичат от опита: те логически го предхождат и обуславят. Представят се като подобни на други прости дадености – неразложими, иманентни на човешкото съзнание, поради неговата природна конституция. Ето защо за категориите се смята, че са априорни спрямо съзнанието.

Според другата доктрина индивидът е създател на категориите.

Понятията, понеже изразяват и реализират основните условия за разбирателство между отделните съзнания, очевидно могат да бъдат създадени от самото общество. Но не само произходът им е социален- самите неща, които те изразяват са също социални. Тъй като светът, който изразява цялата система от понятия, е този, който си представя обществото, единствено обществото може да ни предостави най- общите понятия, според които той трябва да се представя.

Колективнирте представи произтичат от безкрайно обединение, простиращо се не само в пространството, но и във времето. Множество различни съзнания се смесват и комбинират своите идеи и усещания. Серии от поколения акумулират своя опит и познание и го предават на следващите. В тях е концентрирана интелектуалност, много по- богата от индивидуалната. Така обосновава твърдението си Дюркейм, че разумът притежава силата да премине зад даденостите на емпиричното познание. Разумът го дължи на факта, че човекът е двойнствен. В него има две същества: едно индивидуално същество, чиято основа е в организма и чийто кръг на действие се оказва поради това тясно ограничен, и едно социално същество- обществото, което представя у нас по- висша реалност, от интелектуален и морален ред, която можем да прозрем чрез наблюдение. Тази двойнственост на нашата природа има за последствие несводимостта на разума към индивидуалния опит. Следователно, в степента, в която участва в обществото, индивидът надминава себе си.

Колективното съзнание, според Дюркейм е най- висшата форма на психичен живот, защото то е съзнание на съзнанията.

Обикновено, ние съвсем не си даваме сметка, че правим важен избор да станем пушач или не. Започваме в тийнейджърските години, като мотивите ни в повечето случаи остават неясни. Най-често те са: да станем част от група, която ни привлича, да се идентифицираме с някой, да протестираме или просто смятаме, че цигарата ни отива и ни прави секси. Kогато започваme да пушим, си мислим, че контролираме влечението си към цигарите и рядко си дава сметка, че пътят който сме поели ни води към точно обратното – към загуба на контрол върху личния избор. Постепенно цигарата става част от нашето преживяване на удоволстие или стрес. Клишетата подкрепят това отношение – дълбоко поемаме дима след секс, когато сме нервни или замислени… Времето минава и, без да осъзнаваме, започваме да приемаме цигарата като наш спътник.

След години стаж в пушенето, едва ли си даваме сметка, че става въпрос за избор и какво точно ни е накарало да го направим. Можем да проверим това чрез един лесен и практичен метод: да разделим лист хартия в две колонки. В първата да се върнем назад във времето, когато сме започнали да пушим и да опишем мотивите, които са ни подтикнали да пропушим. Във втората – да запишем причините поради които пушим днес. Нека към резултатите, които сме получили, да поставим следните въпроси: Дали мотивите, поради които сме пропушили, са все още сред тези, които са актуални сега? Ако не, защо продължаваме? И дали нашите актуални цели са съвместими с пушенето?

В повечето случаи първата колонка е много по-лесна за попълане, отколкото втората. Това се дължи на факта, че с времето нашият стил на живот, цели и приоритети се променят. Например, ако в първата колонка сме записали нещо от рода на „Защото момчето, в което се влюбих пушеше.”; „Популярните в класа пушеха.” или „Приятелите ми пушеха”, то във втората, по-скоро присъстват „професионален успех”, „добър родител”, „сигурност” и т.н. Най-важните за нас теми днес са свързани с успеха, семейството, кариерата, благосъстоянието ни.

Ако погледнем нещата от тази гледна точка, изводът, който можем да направим е, че причините, поради които сме започнали да пушим не са актуални днес, а ние всъщност продължаваме да пушим, защото сме свикнали. Отглеждането на децата, работата и по-високият социален статус са цели, които трудно се съвместяват с пушенето. Налага ни се да правим доста компромиси и да преживяваме дискомфорт, за да поддържаме нашия навик. Но замисляме ли се доколко и защо си заслужава да го правим. В този ред на мисли, се налага заключението, че нашият избор да бъдем пушачи не е вече наш. Пушенето, всъщност, ни принуждава да правим избори. Трябва да си признаем – ние, пушачите, сме станали подвластни на следното противоречие: нашият, някога личен избор, всъщност вече не е актуален и нашата мотивация да започнем да пушим не само, че не е същата, а е в конфликт с настоящите ни цели, амбиции и избори. Нашата мотивация е доминирана от противоречия, а нашият личен избор се е превърнал в избор, диктуван не от нас, а от цигарата.

РАЗДАВАТ КАФЕ БЕЗ ЦИГАРА
за
СВЕТОВНИЯ ДЕН БЕЗ ТЮТЮНОПУШЕНЕ

На 19.11.2009 г., четвъртък, от 8.30 ч. до 10.30 ч. фондация „Зеленодиво” (аз съм част от екипа) кани гражданите на кафе БЕЗ цигара в градинката „Св. Климент Охридски” (между Ректората на Софийски университет и Нар.Събрание) по повод Световния ден без тютюнев дим. Събитието ще постави финал на едногодишната интерактивна кампания, засягаща тютюнопушенето, „Културата да дишаш”. Организаторите провокират пушачите да захвърлят цигарите поне в този ден и да се насладят пълноценно на вкуса и аромата на сутрешното кафе, осигурено от екипа на „Зеленодиво”.
Кафето ще е придружено разбира се и от „вестник” – специално безплатно издание за финала на кампанията, в което са засегнати основните теми свързани с тютюнопушенето.
19 ноември 2009 – Световен ден за борба с тютюнопушенето
София, пл. Св. Климент Охридски от 08:30 ч. до 10:30 ч.

След събитието от 12.30 ч. на 19.11.2009 г. ще бъде дадена пресконференция в БТА, на която ще бъдат оповестени резултатите и най-интересната информация събрана от фондация „Зеленодиво” по време на едногодишната кампания.

Кампанията стартира на 20.11.2008 г. и цяла година провокира хората да се замислят върху избора, който правят за дишането си, здравето си и начина си на живот. Посредством различни интеракции, демонстрации, уъркшопове, творчески актове, хепънинги и дебати бяха представяни различни гледни точки за и против тютюнопушенето.

17.11.2008 – стартирахме с пресконференция, на която се представи сайтът на кампанията exsmoker.bg;
20-31.12.2008 – бяха разпространени безплатни картички „Моето коледно обещание”, чрез които хората можеха да посочат какво ще променят в начина си на живот през новата 2009 г.;
14.02.2009 – за Деня на влюбените предоставихме възможност на бивши пушачи да благодарят за подкрепата на своите половинки, като им посветят любовни стихове;
22.03.2009 – посветихме на пролетта инициативата „Дишай Красиво” с хепънинг в центъра на града, който провокира гражданите да разменят своите цигари срещу свежо пролетно цвете;
31.05.2009 – бе излъчен социален видеоклип по национални телевизии по повод „Световният ден без тютюнопушене”;
28.06.2009 – се състоя и първата лятна работилница на „Културата да дишаш”, даваща възможност за дискусии относно приемането на Забраната за тютюнопушене на обществени места в България от 1 юни 2010 г. ;
10.07.2009 – интерактивен стрийт пърформънс, засягащ тютюнопушенето сред младите хора „Съблечи порока, дишай красиво!”. Вниманието бе насочено към кандидат-студентите и тяхното ново и важно предизвикателство – раздялата с училищния живот и прехода по пътя на зрелостта и самостоятелността;
19.11.2009 – Световен Ден без Цигарен Дим. За финал на едногодишната интерактивна кампания „Културата да дишаш” ще провокираме пушачите да оставят цигарите, поне за миг, докато изпият своето сутрешно кафе. Кафето е от нас, а волята да победим порока – от Вас!