Преди две години бе заведено дело от американската асоциация „Равенство тук и отвъд”, която спечели казуса за дискриминация и оттогава Раят разиграваше на томбола 10 билета всяка година. Желаещите миналата година се регистрираха безплатно и надвърлиха един милион души! Естествено, за спечелилите все пак имаше разходи – за сключване на специална застраховка, за психотерапия след посещението (самоубийствата бяха чести сред завърналите се посетители) и тн.

Защо ви занимавам с тези добре известни неща? Ами защото Аз спечилих!!!!! Това наложи сериозни промени в плановете ми – да си взема отпуска и да отложа с една седмица откриването на първата ми изложба живопис. След като се погрижих за подробностите и се разделих със сериозна сума за адвокатски и психологически услуги, и не последно място – отделих 2 дни за семинар, който всъщност беше подробен инструктаж, аз се отправих на мечтаното посещение. Като всеки друг посетител, и аз бях детайлно проверена за надеждност и след като подписах договор за неразпостранение на информация и запазване на тайна се оказах заобиколена от едни от най-богатите и „надеждни” представители на човешката раса.

Качихме се в доста просторен самолет без прозорци. След няколко часа сякаш кацнахме, без да кацаме. Някакси самолетът спря и ни поканиха да излизаме. Сърцето ми туптеше лудешки, ръцете ми се потяха, а повечето пасажери също като мен дишаха тежко. Всички бяхме изключително развълнувани и на много от нас краката трепереха докато се отправяхме към изхода. Нямах време да осмисля гледката, която ме посрещна. Бяло, искрящо и нежно, във въздуха се носеше невероятен аромат, а наоколо прелитаха странни създания. Посрещна ни човек, пардон, антропоморфната персонификация на Архангел Михаил. Благослови ни и ни поздрави с добре дошли. За всеки от нас бе предвиден по един ангел пазител. Беше ни обяснено, че същността на всеки ангел е в съответствие с личността на всеки посетител. Моят беше доста приказлив и енергично подхвръкваше насам-натам.

Личните ни ангели ни поставиха баджове и започнахме груповата обиколка. Беше фантастично!  Раят е разделен на различни области – на детски, на пътешествениците, на преподавателите, на работниците и шофьорите, а някои бяха комбинирани – като тези на домакините и родителите, например. Между тях имаше постоянна комуникация. Най-интересните части от Рая обаче, като тези на политиците, звездите и магнатите, които бяха в списъка на така наречените специални отделения и за достъп до тях трябваше да се плати допълнително. Имаше доста спекулации в медийното пространство относно съществуването на райско отделение на политиците като някои твърдяха, че това място не съществува, а е само рекламен трик. Така или иначе, аз нямах привилегията да разбера истината, и тъй като бе настъпило времето за свободна разходка, се отправих към „Небесния бар”. Бях очарована! Кой казва, че в Рая няма алкохол. Моят ангел ми обясни, че това е нова услуга, отговор на съвременните необходимости. Трикът се състоеше в това, че до голяма степен Раят за мен изглеждаше така, както аз бих си го представила. За един строг въздържател например щеше да има съд, в който тя или той да раздават строги присъди срещу употребяващите алкохол. Хаха, хитро нали! И тъй като нямах никакво желание да съдя или наказвам когото и да било, запалих и цигра.

Докато се наслаждавах на чудесния аромат и вкус на тютюна, се чудех дали няма магазин за сувенири на изхода, за да си взема няколко кутии за спомен. Ангелчето ми обясни, че управителният съвет на Рая отдавана е предприел политика на проактивно поведение спрямо потребителите и насочи вниманието ми върху онова, което възприемах като стол…то се променяше в съответствие на тялото ми и сякаш се носеше във въздуха, а чашата ми се изпълваше сама с невероятни на вкус коктейли. Няма да ви досаждам като изреждам всичко на което се насладих…. Танцувах с Брад Пит, коронясаха ме като Елизабет Първа, гмурках се наволя в един австралийски риф, яздих див кон, разгадах мистериите на ДНК и надникнах в тайните на сътворението, е добре де, и се отдадох на интимни моменти… Не! Няма да ви кажа с кого.

След няколко освежаващи напитки и бурни танци в приказна дискотека, разположена на остров в морето, аз се отправих (леко залитайки) към плажа за едно нощно гмуркане. Лек бриз обгръщаше нежно тялото ми, а лунната светлина създаваше сребристи снопове, които ме обливаха с невероятно усещане. Докато му се наслаждавах срещнах антропоморфна персонификикация, която не бях срещала досега. Беше с отличителните знаци на Архангел, който ми се представи като Архангел Танаил и ми обясни, че имам невероятния шанс да бъда избрана за единствения посетител на специално място в Рая, в което се съдържа информация за всеки един човешки живот и, че ще имам възможността да надникна в тайните на миналите ми превъплащения. Повереното ми ангелче започна да ми обяснява смутено, че тази част от турисическата обиколка не е предвидена, но Танаил само се усмихна и с един жест с ръка го накара да изчезне!

Бях обзета от странна възбуда и неустоимо любопитство, а и този Архангел Танаил имаше невероятно дълбоки сини очи и погледът му предизвикваше тръпки в мен, които не можех да контролирам….опитвах се да овладея и мислите си, защото май похотливите желания към служителите в Рая не са много подходящи…не знаех доколко успявах, защото не можех да откъсна очи от малките закачливи трапчинки, които се образуваха, когато се усмихваше …. и този негов поглед – дълбок, разтърсващ, сякаш проникващ в мен и предизвикващ да се отдам напълно на влиянието, което усещах да ме обзема на талази… беше изключително вълнуващо.

Тръгнахме бавно по крайбрежната ивица, окъпана от Луната и осъзнах, че говоря нещо, но не знех точно какво и в този момент архангелът ме прегърна и се озовахме в тясна зала, по чииито стени бяха подредени в лавици с книги – безкрайни лавици с книги,. Докато се оглеждах, Танаил сложи една от книгите в ръката ми – стара, прашна, тежка и подвързана с кожени корици. Отворих я на случайна страница и видях млад мъж с дълги коси яздеш кон и в меч с ръка, който крещи на конници след него и се впуска в битка. Обърнах страницата и видях кръв и тела, и части от тела… Погледнах в долния десен ъгъл на страницат и видях надписа : Александър! .. Затворих книгата, а ръцете ми трепереха. Погледнах архангела и го попитах „Какво е това?” „Твоят живот.” гласеше отговора. Танаил се пресегна и отвори друга страница. Видях жена с корона и дълга бяла роба, която сипваше някакъв прах в 2 метални чаши – вдигнах очи и видях надпис – Ливия…. „О, не искаш да кажеш че това са мои животи” – „Да, отговори Архангелът – талантлива си в стратегиите и тяхното изпълнение!”

„Но това е безумие, та аз мразя насилието!” с обзет от ужас глас казах. Той само се усмихна и ме погледна закачливо и с равен нисък глас започна: „Ти притежаваш знание и опит, които ще ти помогнат в бъдещата ти изключителна роля в настоящия ти живот, аз само ти го напомням и отгърна на друга страница – видях Хитлер говореш на трибуна и размахващ ръце!!! Затворих книгата, повръщаше ми се и единственото, което мислех, е че искам да се махна, не исках да виждам тези безумия, това не можеше да е вярно, опитах се да говоря и да помръдна, но не можех! Архангелът се усмихна и започна да ми обяснява, че само ще възстанови някои от частичните спомени, които нося и каква важна роля ще имат те след 20-ина година за мен и развитието на човешката цивилизация.  Приказваше ми за фракталните характеристики на звука и неговото неосъзнато влияние върху човешката психика, за амплитудата и честота и т.н.

Всичко това сякаш не го чувах, то беше в мен! Ужасих се. Исках да се махна! Повече от всичко на света. Но гласът продължавваше! „Разбира се, малкото такива личности в човешката история имат някои отклонения от тяхната истинска цел като например рисуването при Адолф… Но в това превъплащение няма да допускаш такава загуба на време…., нали?” Задушавах се трябваше да направя нещо, но единственото, което можех да направя беше да отворя отново книгата, този път по- към края. Втурнах се панически в нея. Попаднах на един лифт, огледах се и видях връх Вихрен в Пирин…аха значи съм на ски. Погледнах надолу – бях над един от най високите участъци на лифта и знаех какво да направя. Нали имаме все пак право на свободен избор! Вдигнах предпазителя и скочих! След няколко секунди тялото ми бе обзето от ужасна болка – после:

Тъмнина! Не знам за колко време… В един момент всичко около мен започна да примигва, като развален монитор, видях бясно въртящи се спирали от светлина, които внезапно спряха. В следващия момент около мен се появи следната гледка: аз лежах, а около мен се суетяха Архангел Михаил и най-различни ангелчета, а отзад прииждаха всякакви същества от ангелски вид. Всъщност, се гледах отстрани, тоест отгоре и се виждах такава каквато си се помня открай време… Опитах се да им кажа нещо но те само поклатиха гллави и започнаха да спорят….какво било написано в договора, как щели да се оправят с това, какъв бил статистическта възможност това да се случи и тн.

Архангел Михаил каза, че най-добре е да не се намесват Ръводството и Раят сам да понесе отговорността за случилото се. Извикаха Свети Петър…. ама че зловещо изглеждаше… май мислите ми се чуваха….той ме изгледа доста заплашително и каза, че трябвало да провери разни неща, защото от туристическия отдел си мислели неговата работа за просто портиерстване, ама не било така и ходът на историята можело да зависи от една такава грешка, каквато те са допуснали… Освен това, явно имало някакъв пропуск, допуснат в отдел човешки ресурси понеже Архангел Танаил бил временно отстранен от работа, а именно той сега забъркал тази каша…взех да се ядосвам, седях там и не знаех какво става. Давах си сметка, че щом са така притеснени значи положението никак не е добро…. тази мисъл беше глупава, естествено, че нищо не е наред!

Искам да ме пренасочат – към следващото ми превъплащение – и да не е кърваво! Но май бех умряла и сега се чудеха какво да правят…но в Рая не може да се умре! Та това е абсурдно! „Да, отговори Архангел Михаил, но не си и жива, това е прецедент, а и не можем да извикаме Смърт тук, та след това Свети Петър да те прати по каналния ред”. Попита ме дали не вярвам в някоя друга религия, та да поискат помощ от колегите си, но аз само поклатих глава. Тогава вече избухнах, откъде пък накъде! Имаше специални клаузи в договора, ратифициран именно от Рая, за всякакви подобни случаи, но Архангел Михаил поклати глава и каза, че това точно не било допускано за възможно. „Е добре, нали вие владеете силите на живота значи може да оправите нещата!”, беше ми отговорено, че не е така просто, Свети Петър мърмореше за някакви мравки и дядовци и убийството на мравки и хода на световната история…. Архангелите си говореха тихичко и ми хвърляха по някой гневен поглед. Аз се развиках: „Не видях никакви мравки и никакви дядовци! Нямате право да правите това, има си правила, не съм виновна, че попаднах в книгата! А и можете да ме поставите в нечие друго тяло. Ако може по-младо и красиво и ако може, богатооо…”

…пак тъма, движех се. Обаче и не усещах никаква тежест, всъщност май нищо не можех да усетя…по дяволите! Дали, щом има Рай, няма и сметище или килер за души! Идиотска работа, как да повярва човек, че в Рая има такава опасност и неуредици! Изведнъж около мен отново се появиха дългите светлини от спирали – отново бясно движещи се, но този път завършващи в една спирала! И после тъмнина, спокойствие и топлина….топлина ли? Та значи отново чувствам, явно мозъкът (ако имам такъв) ми беше доста объркан защото чувах някакви гласове, идващи сякаш от самата мен. Какво се бе случило? Започнах да изследвам усещанията си.. като цяло бе приятно, нямах усещане за тежест, беше топло и отпускащо, е, рекох си, имам нужда от малко почивка. Явно точно това не трябваше да си помислям, защото сърцето ми започна да бие силно, размърдах се, чувах все по-силни шумове и нещо ме хвана и ме дърпаше, стана ми студено, болка скова тялото ми, усещах удари и студени докосвания! Налагаше се да отворя очи, дразнеща силна светлина нахлу, усетих още повече болка навсякъде, исках да разбера какво се случва, но не можех. Нещо мина през очите ми и ме обърна и тогава видях лицето на майка си … о не, бях новородено! Не отново!  В този момент до мен се появиха две ангелчета едното – с белите крилца – прошепна „Рисувай!”, а другото – с червени рогца – само ми намигна … и тогава изчезнах!

*някои прилики с Тери Пратчет не са случайни:)

Да, често ми казват, че съм щастливка да съм още жива и че трябва да продължавам да полагам усилия за оцеляването ни. Ценна съм за малкото останали, но това не прави по-лесна задачата ми да пропъждам мислите за безмислието. От паметта ми често излуват думи на един хуманист, който беше написал, че когато нищо друго не ти остава, трябва да се уповаваш на ценностите на самото оцеляване. Да, ама то наистина вече няма смисъл. За него имаше смисъл, дори и в нацистки лагер, но в един свят, който все пак си остава на мястото. За младите също май има смисъл, понеже те не познаваха стария. .. Не споделям тези мисли с останалите, но по погледите им разбирам, че и при тях се навъртат подобни.

Отдавна сме се разделили с голяма част не само от достойнството си, но дори и от спомените си за стария свят… бяха станали изтъркани клишета. Единственото, което се стараем да запазим са практическите знания на някогашната цивилизация… От времето преди метероита, ядрения колапс, вулкана, тъмнината, глада и жестокостта на новия ред. Твърде малко хора оцеляха, но понякога си мисля, че и това измъчено оцеляване на човешкия вид няма смисъл. То изважда от дълбините на душите ни най-тъмните и неподозирани дотогава съдържания, от всеки от нас.

Родените от нас – „свидетелите”, както ни наричат, рядко оцеляват. През първите години бяхме много амбицирани да предадем гените си и да съхраним и малкото познания, които могат да ни бъдат от полза. А това беше трудно. Нашето малко общество, което всъщност е по-скоро стадо, е съставено от избягалите от новия ред. Отхвърляме създадената в два града военизирана система и живеем като номади. Местим се понеже дърветата през зимата бързо свършват, а и трябва да се крием от патрулите.

След настъпването на глада и тъмнината нямахме никакви връзки с по-далечни територии и не знаехме дали и в други райони няма оцелели. Първите години живеехме с ентусиазъм, че ще се съберем, ще възстановим поне малка част от онова, което наричахме цивилизация, макар и без никакви технологични глезотии. С времето се научихме да бягаме. Бързо. Последните новини от стария свят гласяха, че само в нашата част на Европа и в континенталните части на Азия има сравнително незасегнати части. Дълго време се надявахме да срещнем хора, достатъчно на брой, за да се противопоставим на новия ред, но това не се случи. Срещахме ги под формата на кости, старателно оглозгани… Опитите ни да изпратим експедиция винаги завършват без успех, просто никой не се връща.

Новият ред бе създаден от мигрирали от Северна Африка групи, които се обединиха и създадоха една военизирана система, която им осигуряваше оцеляване благодарение на робския труд и плътта на пленниците от Европа. Иронично, нали… дори не си правим вече труда да обясняваме на младите защо е иронично.

Понякога си спомнях за смъртта, която видях и вече, от доста години, не потръпвам при тези спомени. Отдавна се бях разделила със зъбите, косата и децата, които бях родила. Трудно оцеляваме най-вече заради непознатите преди болести и нашествието на насекомите, които явно са станали преобладаващ вид. Професорът ентомолог наричаше това иронично…

Усещам нещо да се движи до мен, стряскам се и отворям очи, но вместо гигантската „нова” муха, виждам котка! Но котки вече няма, отдавна бяхме изяли последните! И тогава разпознавам себе си преди 45 години в огледалото, в моето легло съм, чувам монотонния звук на колите… Бях сънувала кошмар. Докато се опитвам да сваля с разтреперени ръце мократа от пот пижама се замислих дали това е просто кошмар…