Събитието е провокирано от американската култура и опит в Поп Арт изкуството.

На изложбата ще бъдат представени 12 платна, вдъхновени от образа на Бойко Борисов.

Платната са уникални и ще бъдат създадени специално за събитието. Авторите на произведенията са независими съвременни артисти с богат опит в различни арт-форми като художествени инсталации, интерактивни пърформънси, стрийт арт и други.

В проекта участват: Еrnesto Nasimo, Miss Minona, Invitroman, Rschest, Valeriana Officinalis, Mr. black, My Majesty, Hachiman, Minotaurus, Vivian De Veer, Madam Caboba и Cd Art.

Творците са повлияни от работата на артисти като Анди Уорхол (A.Worhol), Робърт Раушенбърг (R. Rauschenberg), Джордж Сегал (G. Segal), Рой Лихтенщайн (R.Lichtenstein), Мел Рамос (M. Ramos), Банкси (Banksy) и др.

Изложбата е проект на Пазар за Изкуство и Култура Human Thinks.

www.humanthinks.com

Платната ще бъдат представени в две столични галерии. Предвижда се да се изложат и в някои от по-големите градове на страната.

Изложбата ще бъде отворена за широката публика от 26 май до 26 юни 2011 г.

По “Елементарни форми на религиозния живот”, Емил Дюркейм

В “Елементарни форми на религиозния живот” Емил Дюркейм представя обща теория на религията, основана на изследването на примитивните религиозни вярвания. Основната идея на автора е, че религията като общностен феномен отразява същността, развитието и динамиката на обществото. Очертавайки общите, универсални измерения на религията авторът дефинира спецификата на колективните представи като регулатори на човешкото поведение.

Дюркейм прави прецизно описание и анализ на социалната система, основана на клана и на тотемизма в определени австралийски и американски племена. В този контекст светът изглежда разделен на профанни и свещени явления- преходите и границите между тези два вида явления, характера на забраните, наказанията и табуто формират религиозните структури, церемонии и ритуали. Реалността, която митологиите представят под толкова различни форми, усещанията, от които е създаден религиозния опит е всъщност самото обществото. Начинът на живот и съзнанието на “примитивния” човек довеждат Дюркейм до извода, че социалните институции имат за свой първообраз религиозните структури.

Колкото и сложни да са външните прояви на реигиозния живот, той в основата си е единен и прост. Навсякъде отговаря на една и съща нужда и навсякъде произтича от едно и също състояние на съзнанието. Във всичките си форми той има за цел да издигне човека над самия него и да го накара да живее по- висш живот от този, който води, ако се подчинява единствено на индивидуалните си нужди: вярванията изразяват този живот в границите на представите; ритуалите го организират и регулират функционирането му. Дюркейм разграничава и анализира три типа религиозни ритуали- негативни, позитивни и омилостивяващи ритуали. В рамките на своя труд авторът стига до заключението, че те имат социално предназначение, колективна функция и обясняват съответни общностни феномени.

Религиозните вярвания винаги са общи за определена група хора, която поддържа спазването и практикуването на определени ритуали и церемонии. Тези ритуали и церемонии обединяват групата. Индивидите, които я съставят, се чувстват близки едни със други. Обществото, чиито членове са обединени, поради факта, че си представят свещения свят и неговите отношения с профанния свят по един и същи начин, пренасят тази представа в идентични практики. Тези практики се превръщат в Църква.

Навсякъде, където съществува религиозен живот, той има за свой субстрат определена група. Дори т.н. частни култове, като домашния например, отговаря на това условие понеже винаги се чества колективно- в семейството и т.н. Дефиницията на Дюркейм за религия изхожда от идеята, че религията е нещо колективно. Авторът я определя като единна система от вярвания и практики за свещените неща, т.е. отделни, забранени вярвания и практики, които обединяват всичките й привърженици в една модална общност, наречена църква. Тази модална общност и присъщата й система от вярвания и практики могат да бъдат открити във всеки един от периодите на развитие на човешките цивилизации.

Изследванията на Дюркейм водят до основния извод- съществуването на религиите е неотменно свързано със съществуването на Църквата, чиито характеристики и функции водят до идеята за колективното.

Позовавайки се на понятието за великия племенен бог при тотемните племена Дюркейм посочва, че то изцяло произтича от племенното чувство. Тотемизмът не е изолирано творение на клановете, а се вгражда в недрата на едно племе, което има съзнание за своето единство.

Дюркейм извежда извода, че в тотемната организация на обществото, хората, без да осъзнават, обожествяват и самото общество като придават сакрален характер на колективната представа. От своя страна, като резултат от колективното съществуване, в състояние на екзалтация, хората създават религиозните феномени. Според Дюркейм, често човешките представи и поведение се отнасят към символи. Съзнанието на човека е немислимо без представите, които си създава. Представите в индивидуалното съзнание са колективни по своята същност. Дюркейм се обосновава с примера, че една дума има смисъл само ако е разбираема и ако приемем езика като обществан договор, ние вече можем да приемем думата като символ, знак, който е разбираем за другите. Следователно езикът е социален феномен, колективна представа. Така е, според Дюркейм, и с всички институции.

Това, което езикът изразява, е начина, по който обществото в своето цяло си представя обектите на опита. Понятията, които отговарят на различните елементи на езика, са колективните представи. Самият език е разгледан от Дюркейм като колективна представа, който индивидуализирайки се осигурява възпроизводството на самата общност.

Съдържанието на тези представи служи за доказателство в същия смисъл. Едно понятие може да изразява неща, които ние никога не сме възприемали, които никога не сме имали или познавали. В думата се съдържа цяла наука, която е много повече от индивидуална, дотолкова, че един индивид не може да усвои изцяло всички нейни постижения. Колективните представи не са абстракции, реални единствено в отделните съзнания, а точно толкова конкретни представи като тези, които индивидът може да си създаде за своята лична среда. Те отговарят на начина, по който обществото мисли нещата през своя собствен опит.

Колективната представа, именно защото е колективна, дава граници и за обективност, защото тя е успяла да се генерализира и да съществува с определена продължителност. Според Дюркейм, ако тя не е в съгласие с природата на нещата, не би могла да достигне до всеобхватно въздействие над човешките съзнания. Следователно всяка колективна представа е подложена на непрекъснат контрол- хората, които са свързани с нея, я верифицират чрез своя собствен опит. Тя би могла да изразява обекта с помоща на несъвършени символи, но дори и научните символи са в някаква степен приблизителни. Колективната представа не би могла да бъде изцяло неадекватна на своя обект.

Всички религии са сравними защото всички те са видове от един и същи род, по необходимост са налице съществени елементи, които са общи помежду им – в основата им има определен брой фундаментални представи и ритуални нагласи. Въпреки различията от форми, които едните и другите могат да възприемат, те навсякъде имат подобни функции. Религиозните представи са колективни представи, които изразяват колективната реалност; ритуалите са начин на реакция, който се поражда само в лоното на определени групи и е предназначен да предизвика, да отговори или преправи някои ментални състояния на тези групи. Примерът, който дава Дюркейм е с пространството. Пространството не е тази обширна и неопределена среда, която си представя Кант: чисто и абсолютно хомогенна, неслужещо за нищо и непредлагащо дори повод за мисълта.

Колективната представа за пространството, според Дюркейм, се състои предимно в първоначална координация между фактите и сетивния опит. За да могат да бъдат пространствено определени нещата, нужна е възможмост да бъдат ситуирани различно: да се поставят едните надясно, другите наляво и т. н. Нещо повече, за да могат да се разположат темпорално в състоянията на съзнанието, те трябва да бъдат локализирани по определени дати. С други думи пространството не би било самото то, ако подобно на времето не бе разделени и разграничено. Всички тези разграничения очевидно произтичат от различното афективно значение, което им се придава. Всички хора, принадлежащи към дадена цивилизация си представят пространството по подобен начин. Следователно е нужно тезии афективни стойности и разграниченията, които зависят от тях, да бъдат също общи; което предполага по необходимост те да имат социален произход. Социалната организация е била модел на пространствената организация. Няма, включително и разграничението между ляво и дясно, нещо, което, да не е твърде вероятно продукт на колективни религиозни представи.

По същия начин, смята Дюркейм, ще се намерят аналогичи доказателства за понятията за род, индивидуалност, сила, ефикасност. Погледнат през тази призма проблемът за човешкото познание придобива съвсем различни измерения. До Дюркейн властващи са две доктрини. За едната категориите не произтичат от опита: те логически го предхождат и обуславят. Представят се като подобни на други прости дадености – неразложими, иманентни на човешкото съзнание, поради неговата природна конституция. Ето защо за категориите се смята, че са априорни спрямо съзнанието.

Според другата доктрина индивидът е създател на категориите.

Понятията, понеже изразяват и реализират основните условия за разбирателство между отделните съзнания, очевидно могат да бъдат създадени от самото общество. Но не само произходът им е социален- самите неща, които те изразяват са също социални. Тъй като светът, който изразява цялата система от понятия, е този, който си представя обществото, единствено обществото може да ни предостави най- общите понятия, според които той трябва да се представя.

Колективнирте представи произтичат от безкрайно обединение, простиращо се не само в пространството, но и във времето. Множество различни съзнания се смесват и комбинират своите идеи и усещания. Серии от поколения акумулират своя опит и познание и го предават на следващите. В тях е концентрирана интелектуалност, много по- богата от индивидуалната. Така обосновава твърдението си Дюркейм, че разумът притежава силата да премине зад даденостите на емпиричното познание. Разумът го дължи на факта, че човекът е двойнствен. В него има две същества: едно индивидуално същество, чиято основа е в организма и чийто кръг на действие се оказва поради това тясно ограничен, и едно социално същество- обществото, което представя у нас по- висша реалност, от интелектуален и морален ред, която можем да прозрем чрез наблюдение. Тази двойнственост на нашата природа има за последствие несводимостта на разума към индивидуалния опит. Следователно, в степента, в която участва в обществото, индивидът надминава себе си.

Колективното съзнание, според Дюркейм е най- висшата форма на психичен живот, защото то е съзнание на съзнанията.

Обикновено, ние съвсем не си даваме сметка, че правим важен избор да станем пушач или не. Започваме в тийнейджърските години, като мотивите ни в повечето случаи остават неясни. Най-често те са: да станем част от група, която ни привлича, да се идентифицираме с някой, да протестираме или просто смятаме, че цигарата ни отива и ни прави секси. Kогато започваme да пушим, си мислим, че контролираме влечението си към цигарите и рядко си дава сметка, че пътят който сме поели ни води към точно обратното – към загуба на контрол върху личния избор. Постепенно цигарата става част от нашето преживяване на удоволстие или стрес. Клишетата подкрепят това отношение – дълбоко поемаме дима след секс, когато сме нервни или замислени… Времето минава и, без да осъзнаваме, започваме да приемаме цигарата като наш спътник.

След години стаж в пушенето, едва ли си даваме сметка, че става въпрос за избор и какво точно ни е накарало да го направим. Можем да проверим това чрез един лесен и практичен метод: да разделим лист хартия в две колонки. В първата да се върнем назад във времето, когато сме започнали да пушим и да опишем мотивите, които са ни подтикнали да пропушим. Във втората – да запишем причините поради които пушим днес. Нека към резултатите, които сме получили, да поставим следните въпроси: Дали мотивите, поради които сме пропушили, са все още сред тези, които са актуални сега? Ако не, защо продължаваме? И дали нашите актуални цели са съвместими с пушенето?

В повечето случаи първата колонка е много по-лесна за попълане, отколкото втората. Това се дължи на факта, че с времето нашият стил на живот, цели и приоритети се променят. Например, ако в първата колонка сме записали нещо от рода на „Защото момчето, в което се влюбих пушеше.”; „Популярните в класа пушеха.” или „Приятелите ми пушеха”, то във втората, по-скоро присъстват „професионален успех”, „добър родител”, „сигурност” и т.н. Най-важните за нас теми днес са свързани с успеха, семейството, кариерата, благосъстоянието ни.

Ако погледнем нещата от тази гледна точка, изводът, който можем да направим е, че причините, поради които сме започнали да пушим не са актуални днес, а ние всъщност продължаваме да пушим, защото сме свикнали. Отглеждането на децата, работата и по-високият социален статус са цели, които трудно се съвместяват с пушенето. Налага ни се да правим доста компромиси и да преживяваме дискомфорт, за да поддържаме нашия навик. Но замисляме ли се доколко и защо си заслужава да го правим. В този ред на мисли, се налага заключението, че нашият избор да бъдем пушачи не е вече наш. Пушенето, всъщност, ни принуждава да правим избори. Трябва да си признаем – ние, пушачите, сме станали подвластни на следното противоречие: нашият, някога личен избор, всъщност вече не е актуален и нашата мотивация да започнем да пушим не само, че не е същата, а е в конфликт с настоящите ни цели, амбиции и избори. Нашата мотивация е доминирана от противоречия, а нашият личен избор се е превърнал в избор, диктуван не от нас, а от цигарата.

Автор: Радостина Хлебарова

Да дишаш КРАСИВО

Смята се, че пушенето е само 10% физическа зависимост и 90% психологическа. Вашето тяло е способно да се възстанови от абстинентните физиологични симптоми за около 3 дни, но психологическата зависимост от цигарите може да е много по-трудна за преодоляване. Най-подходящият подход е да проведете себеанализ и да планирате стъпка по стъпка отказването.

Всеки ден около 15 милиона души в света се опитват да спрат да пушат. Приблизително едва 3% от тях успяват в дългосрочен план. Ако сте планирали да спрете да пушите и не сте успели, не се отчайвайте! Статистиката показва, че обикновено цигарите окончателно се отказват след няколко опита. Вярвайте в себе си и обмислете най-трудните неща, с които сте се справяли в живота си…

ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ВАС!

През 60-те години на миналия век се публикува първото медицинско проучване относно вредата от цигарите. Оттогава насам, за последствията от нашия навик сме добре информирани: точната статистика, рекламните спотове, превантивните кампании… Но все още, при по-голeмия процент пушачи, отказването се налага след консултация със специалист в бяла престилка, който заявява,

че ако не се спрат цигарите ни очакват лоши последствия, при все че тялото ни вече е увредено от навика…. Задайте си въпроса дали трябва да чакате този момент на лоши прогнози и откровен страх за здравето си. ПРЕДСТАВЯЙТЕ СИ ЖИВОТА СИ КАТО НЕПУШАЧ! Визуализирайте!

Планирайте и се подгответе. Подгответе тялото и психиката си като определите своите лични цели и причини за спиране. Дайте си ясен отговор защо искате да спрете да пушите. Направете списък с причините и го препрочитайте всеки път, когато ви се иска да запалите отново. Дали някои от вашите ПРИЧИНИ не е изброена тук?

-Здравословни причини:

Задъхвам се когато изкачвам стълби или когато се затичам.

Ръцете и краката ми често са студени, дори когато времето е топло…пулсът ми е ускорен. Често страдам от упорита кашлица и дъхът ми е с неприятна миризма. Лесно се изморявам.

-Външен вид

Пушенето изсушава кожата и намалява синтеза на колагена, следствие на което се ускорява остаряването. Пръстите, ноктите и забите ми пожълтяват. Дрехите и косата ми миришат неприятно.

-Финансови причини

С парите, които давам за цигари, мога да си позволя екзотична екскурзия или да сменям колата си всяка година.

-Семейни причини

Ще намаля риска децата ми да започнат да пушат. Близките ми, които са непушачи, няма да страдат от последствията на пасивното пушене.

-Хигиенични причини

Стените в дома ми би трябвало да са бели. Всъщност те са с жълтеникаво-сив цвят и трябва да ги боядисвам всяка година. Дрехите, колата, пердетата… всичко мирише на цигари.

-Причини, свързани със социалния ми живот

Ще мога да пътувам комфортно в самолет, влак, автобус. В ресторанта няма да съм нервен и да прекъсвам разговора си, за да «отскачам» навън за по цигара. Спирането на цигарите би увеличило потенциалния брой партньори и работни места.

-Екзистенциални причини

Пушенето е вид зависимост – то не е естествена необходимост на организма ни.

До голяма степен тази зависимост е наш личен избор, който всъщност ограничава нашата свобода.

Открихте ли своите причини? Сега е време да направите своя списък!

За да спрете да пушите, вие трябва да изясните ВАШИТЕ причини да изхвърлите цигарите от живота си!

След като спрете да пушите:

Третият и седмият ден са най-критични. Третият месец след отказа ви – също. Награждавайте се! След първия ден, първата седмица, месец, година…ПРАЗНУВАЙТЕ годишнините!

Зависимостта от никотина е дълбока и свързана с ежедневни ритуали – раздялата ви с тях ще предизвика естествено усещане за емоционална загуба, което преминава приблизително през следните етапи: 1. отричане; 2. гняв; 3. преговаряне; 4. депресия; 5. приемане; Приветствайте всеки от тези етапи, понеже това са моментите на несъзнавано лечение и разкриване на нови аспекти от вашия ЖИВОТ.

Спирането на цигарите изкривява предствата за време. Макар абстинентните симптоми да траят 2-3 минути, вие може да ги преживеете като траещи до 10 пъти по-дълго. Носете часовник!

Можете да прилагате всякакви ХИТРОСТИ: медикаменти, действия и вещи, които да заместят никотина и да облекчават абстинентните симптоми.

Не пропускайте хранения. Никотинът ускорява обмяната на веществата и спомага за освобождаването на енергия, която е складирана. Когато спрете да пушите, за вас няма да важи т.нар. „притъпяване на глада с цигара”, хранете се по малко и редовно! Около три дни ще са необходими на вашия организъм да се освободи от никотина. През този период са ви необходими много течности!

Избягвайте да спирате цигарите едновремено с приятел/ка или близък. Ако имате нужда от емоционална подкрепа, по-добре изберете непушач или някой, който вече е отказал цигарите.

Не е нужно да променяте начина си на живот и ежедневните си навици, освен да внимавате с алкохола.

Всичко, което сте правили преди, можете да правите и след като спрете цигарите – най-вероятно ОЩЕ ПО-ДОБРЕ!

Съзнанието ни асоциира цигарите с определени места, дейности, емоционални състояния, събития. След като спрете, очаквайте краткотрайни, но може би силни пристъпи на тревожност, свързани с тях.

Не се страхувайте да показвате преживяванията си, противодействайте им и ще откриете, че ще протече процес на „деобуславяне”, по време на който вашият организъм няма да получава очаквания резултат – никотин и постепенно ще започне да свързва тези места и дейности с нещо друго.

За да овладявате тези пристъпи, можете да използвате всякакви техники и заместители. Ето пример за две лесни средства: 1. Бавно вдишвайте докато фокусирате съзнанието си върху образа на някакъв значим обект за вас (човек, място, събитие); 2. Започнете да асоциирате последователно с всяка една от буквите на двете си имена.

Никотинът стимулира усвояването на кофеина. След спиране на цигарите, нивото на кофеин в организма ви ще се удвои ако приемате същото количество кафе. Това може да доведе до тревожност и нарушения на съня. Бъдете подготвени, че е възможно да преживеете илюзии за аромат на тютюн, които се дължат на миризмата, отделяща се от вашите възстановяващи се бели дробове в съчетание с рязко увеличените възприятия за мирис.

Запомнете, че има само две причини да запалите отново:

1.Решили сте да възстановите своята зависимост и да продължите да пушите;

2. Решили сте, че отказването и съпътстващите го симптоми ви харесват и искате да продължават многократно;

В момента, в който нито една от тези опции не ви изглежда подходяща, се появява разрешението:

НИКАКВИ ЦИГАРИ ПОВЕЧЕ! НИКОГА НЕ ПАЛЕТЕ ОТНОВО!

На www.exsmoker.bg – специално разработен за кампанията сайт – ще намерите актуална информация за хода на кампанията.

]]> http://radostina.info/bg/index.php/2009/08/15/the_-culture_of_breathing/feed/ 1 http://radostina.info/bg/index.php/2009/02/17/short_feelings/ http://radostina.info/bg/index.php/2009/02/17/short_feelings/#comments Mon, 16 Feb 2009 21:41:04 +0000 admin http://radostina.info/bg/?p=314 ЕДНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ, КОЕТО ТЕ ПРЕДИЗВИКВА

ДА БЪДЕ (СЪ)ПРЕЖИВЯНО:

КРАТКИ ЧУВСТВА

Имаме
някои чувства, които желаем да споделим. Няма как да обясним
за тях, затова трябва да направим НЕЩО ДРУГО, за да ги
предизвикаме сами да намерят своя път до подходящата среща.
Ако се случи да сбъркат посоката или да изпаднат в заблуда,
ще трябва сами да се защитават. Въпреки че езикът на
чувстватане владее гледната точка на разума. Може да се
наложи гледнататочка да даде тон за песен или да попие
вдъхновение за картина, отпивайки глътка вино в посока към
артистичноторавновесие. Ако всичко се получи добре, по моста
междунебцето и върха на езика,кратките чувства ще се
превърнат в съ(пре)живяване на изящното.


ОТ хора, които почувстваха един, два, три пъти

различно нещо, но от еднакво естество, което доведе до

предполагаеми събития,

КЪМ които всеки човек емоционално се обвързва

и независимо колко пъти се е вричал и отричал,

продължава да търси и да очаква,

ЗА да намери това, което силно желае, на подходящото

място, в подходящия момент, с подходящите хора,

без страх от кратки чувства.

МЯСТО: София Галерия Ной

ЕДНА ПРОДУКЦИЯ НА:

пазар за култура и изкуство Human Thinks

За повече информация http://humanthinks.com

Ако искате да видите повече и ви интересува, кой го измисли и организира, посетете HUMANTHINk/Gs – пазар за клтура и изкуство

Ако искате да видите повече и ви интересува, кой го измисли и организира посетете HUMANTHINk/Gs – пазар за клтура и изкуство

Ако искате да видите повече и ви интересува, кой го измисли и организира, посетете HUMANTHINk/Gs – пазар за клтура и изкуство