Ако сте почитатели на нощния живот, шума, Гоя, Рафаел, скулптора и монарси – Мадрид е подходяща дестинация за вас.

Музеят Prado предлага чудесно преживяване за любители и ценители. Там може да се видят доста платна на Гоя от ранния и късния му период, както и на Рафаел и, разбира се, на по-малко известните ми испански живописци от 16 – 20 век. Дворецът е много интересно място. Там се намира единствената в света стая, изцяло декорирана с порцелан. Като цяло градът впечатлява с изобилие от статуи, фонтани и приятни заведения.

Нощният живот е шумен, интензивен и продължава до сутринта. Навсякъде се пуши, а цените са доста умерени. Испанците демонстрират своеобразен шовинизъм  – срещнах едва един-двама души, говорещи език, различен от родния си. Дори служителите на летището ти говорят на испански и въобще не се интересуват, че не ги разбираш… Прави впечатление и това, че се говори доста високо и аз имах чувството, че хората предимно крещят, а не си говорят.

Традиционната испанска кухня не остави в мен впечатление за особено разнообразие, може би понеже ми е позната. Ако сте вегетарианци ще ви бъде трудно, испанците са почитатели на месото и по-специално на месните деликатеси.

Почивката в Мадрид ме зареди с енергия и приятни емоции, и със сигурност пак ще посетя Испания; следваща дестинация – Барселона:)))

Намибия

Туристите сигурно са полудели (от кеф)!

публикация в списание Light /Капитал/, август 2010

Ако погледнете картата на африканския континент, Намибия се намира съвсем долу, вляво. На запад граничи с Атлантческия океан, другите й граници са с Ангола, Замбия, Ботсвана и ЮАР (от която получава политическа независимост през 1990 г., но икономическата свързаност остава). Макар все още да е непопулярна туристическа дестинация за българите, другите европейци отдавна познават очарованието й и я наричат перлата на Африка.

Намибия предлага по много за всеки вкус – лов, риболов, сафари, SPA, екстремни преживявания, романтика, прекрасна кухня…

Намибия е с площ приблизително осем пъти по-голяма от тази на България и с население едва около 2 милиона души, което дава осезаемо усещане за волност и простор. Държавата поддържа големи популации от диви животни. Климатът е субтропичен-континентален, а сезоните са обратни на европейските. Говорят се африканс, английски (официален език) и немски.

Столицата Виндхук (от африканс Wind-Hoek – ветровит ъгъл) е сравнително малък и спокоен град, по чиито улици се разминават представители на различни африкански племена, европейци и потомци на немските и южноафриканските колонизатори. Най-колоритни в този микс от раси и култури са хората от племето хереро, които днес са изключително малко. В началото на по-миналия век немските колонизатори, предизвикани от едно въстание на племето, провеждат геноцид. Жертвите са близо 70 000 души. Днес се смята, че на територията на Африка живеят едва около 240 000 хереро.

Хотелите във Виндхук са с добро съотношение обслужване/ниво/цена. Столицата предлага отличен избор от южноафриканска, немска, австрийска и средиземноморска кухня. Не пропускайте да опитате традиционната безалкохолна напитка от билки, поднесена с лед и лимон – рокшанди. Ще се пристрастите. Ако сте любител на бирата, непременно пробвайте пивото местно производство. Винената листа съдържа първокласна селекция от южноафрикански вина.

От Виндхук имате възможност да пътувате с кола до някои от близките резервати и да прекарате чудесен ден в естествената среда на лъвове, жирафи, орикси и газели.

С чартърен полет от столицата може да прелетите над намибийската пустиня – една от най-големите в света, и да се насладите отвисоко на атлантическото крайбрежие, изобилстващо от делфини, тюлени и пеликани. Ако предпочитате да шофирате, пустинята се прекосява за няколко часа с кола. Пътят е добре поддържан и минава покрай приказни пясъчни дюни. Ако си падате по екстремни преживявания, моля: колоездене, ски спускане по пясъчна писта, офроуд каране, лагеруване, яздене на камила.

Уолфиш Бей (Заливът на китовете) e първият пристанищен град, който ви посреща на излизане от пустинята. В близост има големи солници, а край пътя, виещ се по атлантическото крайбрежие, се разполагат колонии фламинго. Оазисът наблизо е като от картичка – палми и пясъчни дюни.

Свакопмунд e следващият град, до който ще ви отведе панорамният път. Известен е като лятната столица – курортно крайбрежно селище, с красиви къщи и хотели, изобилна зеленина и невероятен залез. Тук избирате между гмуркане, сърф, водни ски, излежаване на плажа, SPA. Свакопмунд е своебразен коктейл от традиционна африканска и немска колониална архитектура, който създава неповторима атмосфера. Етноеклектиката (хереро, бушмени и пр.) се допълва от шарената тълпа артисти, рибари, миньори и туристи.

Една от най-големите забележителности в Намибия е паркът “Етоша”, простиращ се върху 5000 кв.км в северната част на страната. Това е един от най-големите резервати в Африка. Дива природа, прелест, която ви омагьосва, и неусетно започвате да кроите планове да се върнете отново.

Полезна информация

Намибия няма посолство в България, затова виза трябва да си извадите от някое от западноевропейските й посолства – в Германия, Австрия, Белгия или Франция например.

Ваксините срещу жълта треска, малария и хепатит не са задължителни.

Движението в Намибия е ляво, така че трябва да сте внимателни, когато карате или пресичате.

Цената на нощувка е между 25 – 250 евро в зависимост от категорията на хотела. Цената за двойна стая тризвезден стандарт е 60 евро.

За вечеря са достатъчни около 10-25 евро. Цените на алкохола са подобни на тези в България.

Сафари с продължителност два часа струва около 25 евро.

Националната валута е намибийски долар, 10 NAD са приблизително 1 евро. Пари се сменят само в банка или в оторизирано обменно бюро. Пазете разписката, тъй като само срещу нея можете да смените обратно намибийските долари, които са ви останали. Обръщайте внимание на комисионите – различават са в различните банки и чейндж бюра. Не оставяйте бакшиши в чужда валута, тъй като намибийците нямат право да обменят пари, освен ако не докажат, че са пътували в чужбина.

Пазаренето с улични търговци е традиция.

За повече информация: http://www.namibiatourism.com.na/

Това беше първото ми пътуване в Африка, което не оправда моите очаквания за мръсотия, беднотия и висока престъпност. Напротив – тази държава  е изключително чиста, красива и приветлива.

[View with PicLens]

По “Елементарни форми на религиозния живот”, Емил Дюркейм

В “Елементарни форми на религиозния живот” Емил Дюркейм представя обща теория на религията, основана на изследването на примитивните религиозни вярвания. Основната идея на автора е, че религията като общностен феномен отразява същността, развитието и динамиката на обществото. Очертавайки общите, универсални измерения на религията авторът дефинира спецификата на колективните представи като регулатори на човешкото поведение.

Дюркейм прави прецизно описание и анализ на социалната система, основана на клана и на тотемизма в определени австралийски и американски племена. В този контекст светът изглежда разделен на профанни и свещени явления- преходите и границите между тези два вида явления, характера на забраните, наказанията и табуто формират религиозните структури, церемонии и ритуали. Реалността, която митологиите представят под толкова различни форми, усещанията, от които е създаден религиозния опит е всъщност самото обществото. Начинът на живот и съзнанието на “примитивния” човек довеждат Дюркейм до извода, че социалните институции имат за свой първообраз религиозните структури.

Колкото и сложни да са външните прояви на реигиозния живот, той в основата си е единен и прост. Навсякъде отговаря на една и съща нужда и навсякъде произтича от едно и също състояние на съзнанието. Във всичките си форми той има за цел да издигне човека над самия него и да го накара да живее по- висш живот от този, който води, ако се подчинява единствено на индивидуалните си нужди: вярванията изразяват този живот в границите на представите; ритуалите го организират и регулират функционирането му. Дюркейм разграничава и анализира три типа религиозни ритуали- негативни, позитивни и омилостивяващи ритуали. В рамките на своя труд авторът стига до заключението, че те имат социално предназначение, колективна функция и обясняват съответни общностни феномени.

Религиозните вярвания винаги са общи за определена група хора, която поддържа спазването и практикуването на определени ритуали и церемонии. Тези ритуали и церемонии обединяват групата. Индивидите, които я съставят, се чувстват близки едни със други. Обществото, чиито членове са обединени, поради факта, че си представят свещения свят и неговите отношения с профанния свят по един и същи начин, пренасят тази представа в идентични практики. Тези практики се превръщат в Църква.

Навсякъде, където съществува религиозен живот, той има за свой субстрат определена група. Дори т.н. частни култове, като домашния например, отговаря на това условие понеже винаги се чества колективно- в семейството и т.н. Дефиницията на Дюркейм за религия изхожда от идеята, че религията е нещо колективно. Авторът я определя като единна система от вярвания и практики за свещените неща, т.е. отделни, забранени вярвания и практики, които обединяват всичките й привърженици в една модална общност, наречена църква. Тази модална общност и присъщата й система от вярвания и практики могат да бъдат открити във всеки един от периодите на развитие на човешките цивилизации.

Изследванията на Дюркейм водят до основния извод- съществуването на религиите е неотменно свързано със съществуването на Църквата, чиито характеристики и функции водят до идеята за колективното.

Позовавайки се на понятието за великия племенен бог при тотемните племена Дюркейм посочва, че то изцяло произтича от племенното чувство. Тотемизмът не е изолирано творение на клановете, а се вгражда в недрата на едно племе, което има съзнание за своето единство.

Дюркейм извежда извода, че в тотемната организация на обществото, хората, без да осъзнават, обожествяват и самото общество като придават сакрален характер на колективната представа. От своя страна, като резултат от колективното съществуване, в състояние на екзалтация, хората създават религиозните феномени. Според Дюркейм, често човешките представи и поведение се отнасят към символи. Съзнанието на човека е немислимо без представите, които си създава. Представите в индивидуалното съзнание са колективни по своята същност. Дюркейм се обосновава с примера, че една дума има смисъл само ако е разбираема и ако приемем езика като обществан договор, ние вече можем да приемем думата като символ, знак, който е разбираем за другите. Следователно езикът е социален феномен, колективна представа. Така е, според Дюркейм, и с всички институции.

Това, което езикът изразява, е начина, по който обществото в своето цяло си представя обектите на опита. Понятията, които отговарят на различните елементи на езика, са колективните представи. Самият език е разгледан от Дюркейм като колективна представа, който индивидуализирайки се осигурява възпроизводството на самата общност.

Съдържанието на тези представи служи за доказателство в същия смисъл. Едно понятие може да изразява неща, които ние никога не сме възприемали, които никога не сме имали или познавали. В думата се съдържа цяла наука, която е много повече от индивидуална, дотолкова, че един индивид не може да усвои изцяло всички нейни постижения. Колективните представи не са абстракции, реални единствено в отделните съзнания, а точно толкова конкретни представи като тези, които индивидът може да си създаде за своята лична среда. Те отговарят на начина, по който обществото мисли нещата през своя собствен опит.

Колективната представа, именно защото е колективна, дава граници и за обективност, защото тя е успяла да се генерализира и да съществува с определена продължителност. Според Дюркейм, ако тя не е в съгласие с природата на нещата, не би могла да достигне до всеобхватно въздействие над човешките съзнания. Следователно всяка колективна представа е подложена на непрекъснат контрол- хората, които са свързани с нея, я верифицират чрез своя собствен опит. Тя би могла да изразява обекта с помоща на несъвършени символи, но дори и научните символи са в някаква степен приблизителни. Колективната представа не би могла да бъде изцяло неадекватна на своя обект.

Всички религии са сравними защото всички те са видове от един и същи род, по необходимост са налице съществени елементи, които са общи помежду им – в основата им има определен брой фундаментални представи и ритуални нагласи. Въпреки различията от форми, които едните и другите могат да възприемат, те навсякъде имат подобни функции. Религиозните представи са колективни представи, които изразяват колективната реалност; ритуалите са начин на реакция, който се поражда само в лоното на определени групи и е предназначен да предизвика, да отговори или преправи някои ментални състояния на тези групи. Примерът, който дава Дюркейм е с пространството. Пространството не е тази обширна и неопределена среда, която си представя Кант: чисто и абсолютно хомогенна, неслужещо за нищо и непредлагащо дори повод за мисълта.

Колективната представа за пространството, според Дюркейм, се състои предимно в първоначална координация между фактите и сетивния опит. За да могат да бъдат пространствено определени нещата, нужна е възможмост да бъдат ситуирани различно: да се поставят едните надясно, другите наляво и т. н. Нещо повече, за да могат да се разположат темпорално в състоянията на съзнанието, те трябва да бъдат локализирани по определени дати. С други думи пространството не би било самото то, ако подобно на времето не бе разделени и разграничено. Всички тези разграничения очевидно произтичат от различното афективно значение, което им се придава. Всички хора, принадлежащи към дадена цивилизация си представят пространството по подобен начин. Следователно е нужно тезии афективни стойности и разграниченията, които зависят от тях, да бъдат също общи; което предполага по необходимост те да имат социален произход. Социалната организация е била модел на пространствената организация. Няма, включително и разграничението между ляво и дясно, нещо, което, да не е твърде вероятно продукт на колективни религиозни представи.

По същия начин, смята Дюркейм, ще се намерят аналогичи доказателства за понятията за род, индивидуалност, сила, ефикасност. Погледнат през тази призма проблемът за човешкото познание придобива съвсем различни измерения. До Дюркейн властващи са две доктрини. За едната категориите не произтичат от опита: те логически го предхождат и обуславят. Представят се като подобни на други прости дадености – неразложими, иманентни на човешкото съзнание, поради неговата природна конституция. Ето защо за категориите се смята, че са априорни спрямо съзнанието.

Според другата доктрина индивидът е създател на категориите.

Понятията, понеже изразяват и реализират основните условия за разбирателство между отделните съзнания, очевидно могат да бъдат създадени от самото общество. Но не само произходът им е социален- самите неща, които те изразяват са също социални. Тъй като светът, който изразява цялата система от понятия, е този, който си представя обществото, единствено обществото може да ни предостави най- общите понятия, според които той трябва да се представя.

Колективнирте представи произтичат от безкрайно обединение, простиращо се не само в пространството, но и във времето. Множество различни съзнания се смесват и комбинират своите идеи и усещания. Серии от поколения акумулират своя опит и познание и го предават на следващите. В тях е концентрирана интелектуалност, много по- богата от индивидуалната. Така обосновава твърдението си Дюркейм, че разумът притежава силата да премине зад даденостите на емпиричното познание. Разумът го дължи на факта, че човекът е двойнствен. В него има две същества: едно индивидуално същество, чиято основа е в организма и чийто кръг на действие се оказва поради това тясно ограничен, и едно социално същество- обществото, което представя у нас по- висша реалност, от интелектуален и морален ред, която можем да прозрем чрез наблюдение. Тази двойнственост на нашата природа има за последствие несводимостта на разума към индивидуалния опит. Следователно, в степента, в която участва в обществото, индивидът надминава себе си.

Колективното съзнание, според Дюркейм е най- висшата форма на психичен живот, защото то е съзнание на съзнанията.

Ако искате да видите повече и ви интересува, кой го измисли и организира, посетете HUMANTHINk/Gs – пазар за клтура и изкуство

Ако искате да видите повече и ви интересува, кой го измисли и организира посетете HUMANTHINk/Gs – пазар за клтура и изкуство

Ако искате да видите повече и ви интересува, кой го измисли и организира, посетете HUMANTHINk/Gs – пазар за клтура и изкуство

В ресторантите, да се лъжат туристи в сметката явно е традиция в Истанбул. Естествено, при опит да коригираш грешките сервитьорите просто вдигат рамене и говорят само на турски.
В традиционно кафене в туристическата част на Истанбул, приятелката ми игра в продължение на 2-3 часа табла с едно момче и му взе всичките игри. Имах чувството, че той щеше да се пръсне от яд и непрекъснато повтаряше, че това е невъзможно. Наоколо имаше доста мъже, явно негови познати, които наблюдаваха играта и му се подигравиха, явно понеже една жена е по-добра от него. Ах, Кейт, каква ли травма нанесе на мъжкото му его!!!!
Единствените хора, които ми оставиха положителен спомен бяха любезните служители в хотела. Останахме без впечетления за нощния живот и клубовете поради обясними причини. Посетихме само една дискотека. Мястото не ни впечатли с нищо друго освен, че цените бяха като на нощен клуб в Амстердам, но естествено съвпаденията бяха само тези.
Истанбул е много добра дестинация за shopping. Има доста сносни и качествени стоки. В покрайнините на града има огромна търговска част с луксозни магазини. Съвсем случайно открихме представителния магазин на Petek1855, откъдето се зарежда Източна Европа. Изборът бе несравнимо по-голям в сравнение с предствителния магазин в София, а цените бяха впечатляващо по-ниски. Истанбул предлага също голям избор и добро качество на разнообразни подправки и ядки.

Моите top места бяха Metropolitan Museum, Museum of Natural History, въртящото се бистро на Marriot Hotel, Rainforest cafe. China town също не е за изпускане, колоритно място, което те поема в своя поток и те оставя без дъх.

Определено доста неща представляват в началото затруднение и предизвикват учудване, но бързо се свиква: часовата разлика, мерните единици, забраната да се пие извън заведения, задължителният бакшиш, забързаните тълпи по улиците, странните тоалетни, блъсканицата по улиците в Манхатън, бездомниците, така наречените “Project’s areas”, гетата…и т.н. (не се губете в гето… преживяването е незабравимо, но има реална възможност и да не трае дълго..) Напоследък американците в големите градове са луднали на тема organic food и low fat, а по медиите непрекъснато има реклами на безплатни програми за отслабване и фитнес зали. Проблем с наднорменото тегло на пръв поглед въобще не се забелязва, но ми казаха, че е така само в големите градове по крайбрежията. Бях учудена и от поведението на американците в магазините. Независимо дали са в някой мол (там са евтини места за пазаруване) или на пето авеню, те се държат като прасета: блъскат се, хвърлят и тъпчат стоки. Останах с впечатлението, че за тях пазаруването е основно хоби и страст.

За shopping, както е добре известно, най-подходящите стоки са техниката. В книжарниците Strand има голям избор на специализирана литература – както нови, така и употребявани книги. Там открих няколко интересни издания на доста приемливи цени. Когато се прибрах, в багажа ми, измежду купчината покупки се намираха и 5-6 “Magic balls” – не се предлагат в Европа и са доста сполучлив подарък.

За гастрономите Ню Йорк е рай, има невероятно разнообразие от кухни, типични за най-различни места по света. Нощният живот също не е за изпускане. За пушачите е доста неприятно, че пушенете в заведенията е забранено, но се свиква. Явно все още обаче се правят изключения, понеже в един бар в Манхатан ни позволиха да пушим! Обслужването в заведенията е добро и е доста по-евтино в сравнение със Западна Европа. Нова година посрещнахме в клуб, който организира „европейско парти”. Имаше хора от почти всяко кътче на стария континент и стана страхотен купон.

Вашингтон преживях като град, строен с цел да впечатлява с размерите на сградите си, строг и сякаш сремящ се да предизвика страхопочитание. Като почти във всяка столица и във Вашингтон се извисява фалоцентричен символ- Washington monument, който на мен лично ми изглеждаше малко нелеп. Бях доста смутена, когато видях бездомник, спящ на пейка доста близо до Белия Дом, точно до сградата на ФБР…

Атлантик сити е раят на казината, за съжаление поизгубих някой и друг долар, но какво да се прави…моите приятели обаче печелеха, така че си изкарахме страхотен ден.

След като се прибрах в България, при първото ми излизане на улицата имах смътното усещане, че нещо не е наред…замислих се и разбрах какво ме бе смутило- всички хора бяха бели и някак ми изглеждаха еднакви…:)