Автор: Радостина Хлебарова All rights reserved

Работата на английския педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът заема особено място в детската психоанализа със своята оригиналност, богат практичен опит и стремеж да направят теоретичните схващания достъпни за неспециалистите. Неговите радиопредавания по BBC, посветени на детското развитие, имат силно влияние върху родителите. По-голямата част от текстовете на тези предавания са публикувани и се радват на широк интерес. (На български беседите са публикувани в книгата  “Детето, семейството и външния свят”.)

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова All rights reserved

Името на Ана Фройд най-често се свързва с работата на прочутия й баща- Зигмунд Фройд. Нейното развитие като психолог сякаш остава под сянката на основателя на психоанализата. Много от нейните критици твърдят, че й липсва индивидуалност и собствен поглед като изследовател. И наистина, Ана Фройд развива дълбока привързаност към психоаналитичните идеи под крилото на Зигмунд Фройд и голяма част от нейния живот е отдаден на него и неговата работа. Но Ана Фройд придобива своето място в историята на психологията. Тя доразвива някои класически психоаналитични идеи, поставя основите на детската психоанализа и дава първия тласък на Его-психологията. И не на последно място – в своята работа тя търси социални приложения на психоанализата и дава съществен принос към педагогиката.
Не само професионалното развитие на Ана Фройд е обект на интерес: личният й живот е свързан с много спекулации, предположения и неясноти. Коментирани са ревността на Фройд към нея, отношениата й с психоаналитици, близки на баща й, сексуалния й живот.

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Приносът на Шарлоте Малаховски Бюлер в областта на психологията е значим. В период от около петдесет и пет години научна работа тя публикува близо петдесет и пет статии и книги. Основните й интереси са свързани с развитието на човека през жизнения цикъл и хуманистичната психология. Нейната дейност включва също области като модели на учене, изследвания на семейството, детска психология, психологическо тестиране, клинична психология, работа с проективни тестове, психотерапия. Освен теоретик и изследовател, Шарлоте Бюлер става и клиницист, практикувайки психотерапия. Тя получава докторска степен по психология от университета в Мюнхен и придобива международно признание. Нейни книги са преведени на 16 езика.

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Теорията на Албърт Бандура се появява през 60 години на миналия век и се фокусира върху агресията в социалното поведение. По-късно теорията е преименувана на “социално- когнитивна теория”, понеже Бандура поставя акцент по-скоро върху мотивиращите фактори и себерегулативните механизми на човешкото поведение, а не толкова на върху факторите на средата. Този фокус отграничава теорията от бихейвиористичните възгледи.

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Интересът към детското развитие, в исторически план, се появява неотдавна. Във времето преди Русо на детското развитие не се е отделяло почти никакво внимание, с изключение на медицинските проблеми относно раждането, детските болести и някои аспекти на обучението. Несигурното съществуване, високата детска смъртност и раждаемост са основните причини, поради които детето се разглеждало като умален модел на възрастния, а неговия вътрешен свят, фантазия и творчество са били пренебрегвани като обект на внимание и научен интерес.
Систематичните изследвания на детското развитие започват в края на 19 и началото на 20 век. Първият тест за измерване на детската интелигентност е създаден през 1905 година от Алфред Бине във Франция. На Бине е възложено да създаде средство за идентифициране на бавноразвиващите се деца, които да бъдат отделени в специални училища. Създаването на първата скала за измерване на интелигентноста поставя началото на многобройни изледвания, експерименти, тестове и теории, свързани с детското развитие. В последните десетилетия се наблюдава още една тенденция- популяризирането на научните изследвания поради нарастващия интерес и необходимост да се даде отговор на въпросите на родителите “Как се развива нашето дете?”и “Как да бъдем достатъчно добри родители?”

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Работният климат, кооперативното и подпомагащо поведение имат важно значение за успеха и доброто изпълнение на трудовата дейност. Дезадаптивните лични взаимоотнешения пречат на ефективната организация и на реализацията на ценностите на труда. Предразсъдъците и стигматизацията в работния колектив понижават удолетвореността от труда, мотивацията, и привързаността на дискриминирания към организацията. Подобни нагласи, доминиращи личните взаимоотношения в организацията са фактор за повишаване на професионалния стрес и понижаване на мотивацията за постижения.

Read the rest of this entry »