Ние живеем в своеобразна тирания на чистотата, козметиката и хигиената. Мием, дезинфекцираме, обезкосмяваме, гримираме, избелваме, татуираме, дупчим, обезмирисваме тялото си … даваме ли си сметка доколко го променяме и че донякъде заличаваме индивидуалността си? … Заливат ни рекламни призиви бялото наистина да е бяло, да не оставим и косъмче по кожата си, да се сдобием с благоуханието на свежест, да си взмем новият душ гел с аромат на ванилия, да избелим зъбите си…

Съвременният човек е в плен на сремежа да се откъсне максимално от своя животински произход… Колкото по-чисти, поддържани и блестящи сме, толкова сме по-близо до успеха … и все пак, какво още се стараем да скрием зад всичкото това искрящо бяло, благоуханни аромати и дезинфекцирани повърхности?

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Когато чуем думата “мит”, ние се замисляме за нещо от миналото, което трябва да бъде съживено в даден исторически и социален контекст. Но митът не принадлежи на архаичните представи, той е живо настояще. Митът представлява своеобразно знание, преразказано в притчи и лишено от понятийно фиксиране. Срещаме го в нашия реален живот и без да осъзнаваме поддържаме живи много митични представи. В някои случаи митът е всеобщо притежание на всички култури, в други- определя основните предпоставки на човешкото отношение към света и към себе си като обуславя отделни традиции. В научните дискусии отдавна се спори за функцията на архаичния мит, за неговото допълнително, разширено понятие, поставящо въпроси за връзката на митовете с развитието на човека в филогенетичен и онтогенетичен план.

Read the rest of this entry »

Жак Саломе е психосоциолог и писател, автор на “Думи за любовта”, 2000г., “Да се осмелиш да изпитваш любов”, 2003г., “Всички любовни утрини имат…вечер”, “Аз + Ти ═ Ние” и др.

Любов е една дума, която всеки използва, дума, която е едновременно твърде обща и вълшебна, бедна и богата, банална и учудваща, но преди всичко съдържаща и сенки и светлина.

Read the rest of this entry »

Преводен материал
“Psychologie” Magazine

Всеки ли има нужда от психолог?

Възлагайки си ролята на привилигированите събеседници на нашето душевно състояние, психолозите навсякъде промениха положението си.
Когато ние страдаме във всекидневния си живот, когато отношенията ни с хората, които обичаме се влошават, те могат да изглеждат като незаменим съюзник. Но всички ли сме потенциални пациенти? Нашите емоционални или афективни затруднения и нашият дискомфорт заслужават ли наистина да се спираме на работа с тях в продължение на месеци, дори години? За да се чувстваме по-добре, за да живеем добре, понякога са достатъчно естествени ресурси: приятелство, психична дисциплина, креативност…Нащият голям шанс днес е, че можем да избираме от кого и за какво да поискаме помощ. Тази статия може да ни помогне да направим своя избор.

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова All rights reserved

Работата на английския педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът заема особено място в детската психоанализа със своята оригиналност, богат практичен опит и стремеж да направят теоретичните схващания достъпни за неспециалистите. Неговите радиопредавания по BBC, посветени на детското развитие, имат силно влияние върху родителите. По-голямата част от текстовете на тези предавания са публикувани и се радват на широк интерес. (На български беседите са публикувани в книгата  “Детето, семейството и външния свят”.)

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова All rights reserved

Името на Ана Фройд най-често се свързва с работата на прочутия й баща- Зигмунд Фройд. Нейното развитие като психолог сякаш остава под сянката на основателя на психоанализата. Много от нейните критици твърдят, че й липсва индивидуалност и собствен поглед като изследовател. И наистина, Ана Фройд развива дълбока привързаност към психоаналитичните идеи под крилото на Зигмунд Фройд и голяма част от нейния живот е отдаден на него и неговата работа. Но Ана Фройд придобива своето място в историята на психологията. Тя доразвива някои класически психоаналитични идеи, поставя основите на детската психоанализа и дава първия тласък на Его-психологията. И не на последно място – в своята работа тя търси социални приложения на психоанализата и дава съществен принос към педагогиката.
Не само професионалното развитие на Ана Фройд е обект на интерес: личният й живот е свързан с много спекулации, предположения и неясноти. Коментирани са ревността на Фройд към нея, отношениата й с психоаналитици, близки на баща й, сексуалния й живот.

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Приносът на Шарлоте Малаховски Бюлер в областта на психологията е значим. В период от около петдесет и пет години научна работа тя публикува близо петдесет и пет статии и книги. Основните й интереси са свързани с развитието на човека през жизнения цикъл и хуманистичната психология. Нейната дейност включва също области като модели на учене, изследвания на семейството, детска психология, психологическо тестиране, клинична психология, работа с проективни тестове, психотерапия. Освен теоретик и изследовател, Шарлоте Бюлер става и клиницист, практикувайки психотерапия. Тя получава докторска степен по психология от университета в Мюнхен и придобива международно признание. Нейни книги са преведени на 16 езика.

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Теорията на Албърт Бандура се появява през 60 години на миналия век и се фокусира върху агресията в социалното поведение. По-късно теорията е преименувана на “социално- когнитивна теория”, понеже Бандура поставя акцент по-скоро върху мотивиращите фактори и себерегулативните механизми на човешкото поведение, а не толкова на върху факторите на средата. Този фокус отграничава теорията от бихейвиористичните възгледи.

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Интересът към детското развитие, в исторически план, се появява неотдавна. Във времето преди Русо на детското развитие не се е отделяло почти никакво внимание, с изключение на медицинските проблеми относно раждането, детските болести и някои аспекти на обучението. Несигурното съществуване, високата детска смъртност и раждаемост са основните причини, поради които детето се разглеждало като умален модел на възрастния, а неговия вътрешен свят, фантазия и творчество са били пренебрегвани като обект на внимание и научен интерес.
Систематичните изследвания на детското развитие започват в края на 19 и началото на 20 век. Първият тест за измерване на детската интелигентност е създаден през 1905 година от Алфред Бине във Франция. На Бине е възложено да създаде средство за идентифициране на бавноразвиващите се деца, които да бъдат отделени в специални училища. Създаването на първата скала за измерване на интелигентноста поставя началото на многобройни изледвания, експерименти, тестове и теории, свързани с детското развитие. В последните десетилетия се наблюдава още една тенденция- популяризирането на научните изследвания поради нарастващия интерес и необходимост да се даде отговор на въпросите на родителите “Как се развива нашето дете?”и “Как да бъдем достатъчно добри родители?”

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Работният климат, кооперативното и подпомагащо поведение имат важно значение за успеха и доброто изпълнение на трудовата дейност. Дезадаптивните лични взаимоотнешения пречат на ефективната организация и на реализацията на ценностите на труда. Предразсъдъците и стигматизацията в работния колектив понижават удолетвореността от труда, мотивацията, и привързаността на дискриминирания към организацията. Подобни нагласи, доминиращи личните взаимоотношения в организацията са фактор за повишаване на професионалния стрес и понижаване на мотивацията за постижения.

Read the rest of this entry »