Намибия е държава с площ приблизително 8 пъти по-голяма от тази на България и с население едва около 2 милиона души. Това съдава усещане за пространство и дава възможност държавата да поддържа големи популации от диви животни. Говорят се африканс, английски (официален език) и немски. Намибия граничи с Ангола, ЮАР и Ботсвана.  От Европа до столицата може да се пътува с някой от редовните директни полети на Namibia Air или Berlin Air.

Това беше първото ми пътуване в Африка, което не оправда моите очаквания за мръсотия, беднотия и висока престъпност. Напротив – тази държава  е изключително чиста, красива и приветлива. Намибия е известна туристическа дестинация в Германия, Франция, Испания и Италия. Предлагат се ловен и спа туризъм, сафари…

Имах възможност, освен престоят ми в столицата Windhoek, да пътувам до Rehobot и до атлантическото крайбрежие – Walvis Bay и Swakopmund.  Столицата е сравнително малък и спокоен град, предлагащ екзотика, добра кухня и обслужване. Градът предлага богат избор от южноафриканска, немска, австрийска и средиземноморска кухня. Можете да избирате между няколко от първокласните за Намибия ресторанти, които предлагат чудесно съотношение качество/обслуване/цена.

От нощния живот нямам много впечатления, единствената нощ прекарана в един клуб бе весела, но самото място не беше нищо особено. Пътищата, навсякъде където бях, са в много добро състояние. Видях само една дупка – оградена с бяла боя. Движението е ляво, а колите с ляв волан са забранени. Така че,  внимавайте като пресичате и карате:)

Windhoek носи екзотично усещане за смесица на раси и култури, по улиците се разминавах с преставители на различни африкански племена, европейци и потомци на немските и южноафриканските колонизатори. Най-интерсни за мен бяха преставителите на Herero, които днес са изключително малко. В началото на по-миналия век немските колонизатори провеждат масов геноцид по повод възстание на племето. Между 65 000-85 000 души са били изтласкани в пустинята, където умират от глад и жажда. Счита се, че това е първият немски акт на етнически геноцид. В резултат – остават около 16 000 живи представители. Днес се смата, че на териториите на Ангола, Ботсвана и Намибия живеят общо едва около 240 000 души от племето.

Rehobot се намира в близост до столицата, това е град, който изглежда като гето. Там живеят изключително хора, разчитащи на социални помощи. За мен обаче, не беднотията бе впечатляваща, а чистотата и приветливостта на хората там. Дори и да живеят в купчина ламарини, тези хора поддържат чистота, която ме накара да се сетя какво е положението по българските улици и около блоковете… а за циганските гета и дума не може да става за сравнение. Давам си сметка, че ние се възприемаме за цивилизовани….хаха… Там хората не просеха, не проявяваха агресия,  напротив – бяха мили!

Водата в този град е скъпа, но въпреки това, видях немалко къщи пред които имаше градинки с цветя:

Walvis Bay e пристанищен град, зает главно с преработка и консервиране на риба. В близост има и големи солници, а край пътя, виещ се по атлантическото крайбрежие, могат да се видят ята фламинго.

В океана може да се видят тюлени, делфини и пеликани.

Swakmund e курортен крайбрежен град, основан от немци, в който и до днес има немска колония. Красиви къщи и хотели, зеленина и риболов…

Намибия е независима от едва 20 години. След немските колонизатори, страната е под управлението на ЮАР, която я окупира по време на първата световна война. Намибия разполага със залежи на диаманти, уран и метали, което я прави апетитна за експлоатиране. За две деситилетия независимост намибийците развиват здравна и образователна система, създава се университет и се полагат усилия за запазване на дивите животни и развитие на туризма.  И макар, че през март тази година Намибия гордо празнува 20-годишнина от независимостта си, и днес има проблеми за решаване… висш намибийски държавник сподели в неформален разговор, че и до днес ресурсите на страната са в грешните ръце – в ръцете на дъщерите и синовете на онези, които са ги контролирали и преди години…звучи познато и за българската действителност, нали?

И все пак, намибийците оставиха в мен впечатление за оптимистични и позитивни хора, горди с държавата си и нейното развитие… нещо, което си мечтая някой ден да усетя и в България.

[View with PicLens]