Шумът на колите нахлува от близките софийски булеварди, а воят на сирена сякаш ми напомня, че скоро ще чуя алармата на телефона. Протягам се и се обръщам на другата страна, не ми се става, полубудното ми съзнание се опитва да си спечели още малко сън. Но нещо не беше наред, това смътно усещане, което винаги искам да прогоня… вместо възглавницата си, усетих овчата кожа, а носът ми разпознава натрапчивата миризма, която дори и след старателно измиване си остава… осъзнавам, че шумът на града е бил сън, отглас от миналото… отпреди повече от 45 години…

Read the rest of this entry »