Да пушиш или не – това е въпрос на личен избор и мотивация. Доколко обаче да сложим в устата си изсушени листа, обвити в хартия, да ги запалим и да вдишаме дима от тях е отговор на нашите актуални потребности и цели?

Обикновено, ние съвсем не си даваме сметка, че правим важен избор да станем пушач или не. Започваме в тийнейджърските години, като мотивите ни в повечето случаи остават неясни. Най-често те са: да станем част от група, която ни привлича, да се идентифицираме с някой, да протестираме или просто смятаме, че цигарата ни отива и ни прави секси. Kогато започваme да пушим, си мислим, че контролираме влечението си към цигарите и рядко си дава сметка, че пътят който сме поели ни води към точно обратното – към загуба на контрол върху личния избор. Постепенно цигарата става част от нашето преживяване на удоволстие или стрес. Клишетата подкрепят това отношение – дълбоко поемаме дима след секс, когато сме нервни или замислени… Времето минава и, без да осъзнаваме, започваме да приемаме цигарата като наш спътник.

След години стаж в пушенето, едва ли си даваме сметка, че става въпрос за избор и какво точно ни е накарало да го направим. Можем да проверим това чрез един лесен и практичен метод: да разделим лист хартия в две колонки. В първата да се върнем назад във времето, когато сме започнали да пушим и да опишем мотивите, които са ни подтикнали да пропушим. Във втората – да запишем причините поради които пушим днес. Нека към резултатите, които сме получили, да поставим следните въпроси: Дали мотивите, поради които сме пропушили, са все още сред тези, които са актуални сега? Ако не, защо продължаваме? И дали нашите актуални цели са съвместими с пушенето?

В повечето случаи първата колонка е много по-лесна за попълане, отколкото втората. Това се дължи на факта, че с времето нашият стил на живот, цели и приоритети се променят. Например, ако в първата колонка сме записали нещо от рода на „Защото момчето, в което се влюбих пушеше.”; „Популярните в класа пушеха.” или „Приятелите ми пушеха”, то във втората, по-скоро присъстват „професионален успех”, „добър родител”, „сигурност” и т.н. Най-важните за нас теми днес са свързани с успеха, семейството, кариерата, благосъстоянието ни.

Ако погледнем нещата от тази гледна точка, изводът, който можем да направим е, че причините, поради които сме започнали да пушим не са актуални днес, а ние всъщност продължаваме да пушим, защото сме свикнали. Отглеждането на децата, работата и по-високият социален статус са цели, които трудно се съвместяват с пушенето. Налага ни се да правим доста компромиси и да преживяваме дискомфорт, за да поддържаме нашия навик. Но замисляме ли се доколко и защо си заслужава да го правим. В този ред на мисли, се налага заключението, че нашият избор да бъдем пушачи не е вече наш. Пушенето, всъщност, ни принуждава да правим избори. Трябва да си признаем – ние, пушачите, сме станали подвластни на следното противоречие: нашият, някога личен избор, всъщност вече не е актуален и нашата мотивация да започнем да пушим не само, че не е същата, а е в конфликт с настоящите ни цели, амбиции и избори. Нашата мотивация е доминирана от противоречия, а нашият личен избор се е превърнал в избор, диктуван не от нас, а от цигарата.