Дните около Коледа са изпитание за моето търпение и разум. Този религиозен празник се е превърнал в панаир на кича, масова хранителна ексцесия, shopping истерия и дразнещи мелодийки, съчетани с шизофренни образи на дядо Коледа, Снежанка и пр.

Топ-7 на най-дразнещите неща по Коледа:

1. Преекспонирането на семейните празници

Смисълът на празника, за религиозните хора, е рождеството на Исус. За повечето от нас, обаче, това е нарочен за семеен празник, чиито традиции стават гротескни. Да се съберем, да хапнем…на бъдни вечер – постно и нечетно, дотук както и да е, но какво се получава в обшия случай: скука, принуда, преяждане и препиване и понякога – роднински препирни.

Като гледам как българинът пазарува храна за Коледа и нова година, се питам дали няма да ядем като за последно… отрупването на масата с излишни количества храна и прекаляването с нея сякаш е в обратнопропорционална връзка с чувството ни на задоволство от нас самите и живота, който водим. Мисля, че така компенсираме липсата на баланс, спокойствие, обич и общуване с преяждане и натъпкване и не на последно място със снобско изхвърляне спрямо възможностите ни. Колко често се случва следното: в заведение или вкъщи, с приятели и/или роднини, деца наоколо, ядене и пиене, но къде остава обаче общуването и забавлението? Колко от нас наистина се забавляват? Българите са склонни да отделят много време за пазаруване и готвене за празничната вечер, но не и 10-15 минути за да помислят как да направят вечерта забавна. Тъй като все по-малко от хората са религиозни, Бъдни вечер се превръща в едно ядене заедно, с много малко елементи на забавление и смислено общуване и повече на задължение…

Статистиката показва, че в християнските култури семейните празници са един от най-основните фактори за депресия и агресия в семейството. Коледните празнични дни са и период, в който чувствително се увеличава процента на самоубийства. И нищо чудно, всяко преекспонирано нещо води до чувство на принуда, празнота, напрежение и чувство за безсмислие. Ами просто е: ако имаш добри отношения с роднините си и изпитваш потребност да общуваш с тях няма нужда от подобна масова психоза наречена „семеен празник”, за да го правиш .. всичко друго е излишен стрес, лицемерие и нон сенс. Промяната на нормалния ритъм на живот, лицемерни роднински отношения, безумните послания от рода „нека сме по-добри” и натрапливата „празнична” атмосфера често са много стресиращи.

А онези, които поради една или друга причина не могат или не желаят да са в семейна обстановка? Те могат да бъдат едни много добре адаптирани личности, но настъпят ли подобни преекспонирани празници тези хора са подложени на истинско изпитание и се превръщат в жертви на социалния натиск.

2. Коледните благотворителни акции и послания

Парад на простотията и лицемерието. Премиерът подарил пералня на дом за ветерани от войната. Няма лошо, но не да е по първите страници на вестниците и в топ на news site – овете като пример за коледна благотворителност, защото е тъжно и безсрамно. Обществото трябва да се срамува, че шепа останали живи ветерани живеят в такива мизерни условия, а не да хвалим подобен жест, който всъщност трябва да by default. Подобни прояви в BG публично пространство са в изобилие. Тъжно и фалшиво, ама какъвто народа такива и благотворителността!

3. Коледните песни

Със всяка измината година се започва все по-рано! Jingle bells, last Christmas и тн. Едно и също до втръсване, а да не говорим за българските текстове… чудя се кой болен мозък може да сътвори толкова безмислици за дрянове например…старая се да не пускам радиото, в магазините съм с плеър-а ама в заведенията често е неизбежно…

4. Дядо Коледа

Смятаме се за рационални и зрели хора, стараем се да обясняваме на децата, трябва да ни вярват, че чудовища не съществуват и не им позволяваме да пробват уменията на Хари Потър като скачат от покриви и в същото време ревностно ги въвличаме в шизофренни налудности на тема Дядо Коледа или Дядо Мраз (на мен лично май дядо Мраз ми беше по-симпатичен). Всъщност, този образ няма нищо общо с българските източноправославни традиции, според които свети Василий е този, който раздава подаръци на децата. Но какво да се прави, няма отърване от вносни образи, чийто резултат са разни идиотски изглеждащи личности с проскубани бради и мърляви костюми, които по-скоро плашат най-малките и дрънкат глупости от рода на „Слушка ли тази година?”

5. Жертвоприношението на коледни дървета

Хайде, мислете логично- защо е нужно това? Една малка изкуствена елхичка и няколко свежи клона за аромат не е ли достатъчно? Другото си е жертвоприношение! Да смяташ за много забавно и естетично да окичиш и да се радваш на едно умиращо дърво…въпрос на гледна точка…

6. Shopping – истерията

Абе, не е лесно… щурм като за последно! Пазаруването си е удоволствие, а актът на даряване не би трябвало да се превръща в поредния нон сенс, но като се има предвид блъсканицата и традиционната умора и намусеност на продавачите си е направо подвиг. Резултатът понякога е смешен: купуваш/получаваш кичозна дрънкулка, пуловер, който няма да бъде облечен или парфюм, който никой не харесва…

7. Политиката на заведенията в милата ни родина

Плачевно, Коледа половин година храни…до баловете. Масова практика на лошо обслужване, ниско качество и неоправдано високи цени. Класика – куверт за ресторант или за клуб с малко алкохол или без такъв. Така средната цена на купонясването в среден клас заведение излиза около 200-300 лв., които не се оправдават от нивото на заведението. Ама родните заведения и тези в Манхатан задминаха, за съжаление само по цени. Клуб там – класи над софийския Брилянтин, например, кувертът – 100$ като имаше доста добър и изобилен кетъринг, а алкохолът бе включен в цената – колкото и каквото желаеш. В споменатият софийски клуб миналата година кувертът беше около 150 лв. и включваше една напитка (не по избор), фъстъци и чаша газирано бяло вино, оптимистично наречено шампанско…

Е, стига толкова, пожелавам на ималите желание да се запознаят с моите мисли: Весело изкарване по празниците!XOXO