Ние живеем в своеобразна тирания на чистотата, козметиката и хигиената. Мием, дезинфекцираме, обезкосмяваме, гримираме, избелваме, татуираме, дупчим, обезмирисваме тялото си … даваме ли си сметка доколко го променяме и че донякъде заличаваме индивидуалността си? … Заливат ни рекламни призиви бялото наистина да е бяло, да не оставим и косъмче по кожата си, да се сдобием с благоуханието на свежест, да си взмем новият душ гел с аромат на ванилия, да избелим зъбите си…

Съвременният човек е в плен на сремежа да се откъсне максимално от своя животински произход… Колкото по-чисти, поддържани и блестящи сме, толкова сме по-близо до успеха … и все пак, какво още се стараем да скрием зад всичкото това искрящо бяло, благоуханни аромати и дезинфекцирани повърхности?

Бялото, което не е толкова чисто

Антропологията и психоанализата ни показват, че въпросът за чистотата е засягал преди всичко жените и по-точно тяхната менструация, свързана с възможността да раждат деца. Във всички култури менструиращата жена е несъзнавано свързана със смъртта и й се приписват свръхестествени възможности за влияние най-вече върху потентността и физическата сила на мъжа. Отделянето на жените в цикъл от останалите членове на общността, избягването на очен и телесен контакт с тях и ритуалното чистене на жената след цикъл са действия, символизиращи избягването на смъртта.

Съществуват множество културни различия относно чистотата. Западно-европейският стремеж към хигиена е твърде далеч като произход от идеята на източните религии за духовно пречистване и ритуалите, подчинени на тази цел. Пречистването на тялото е символ на пречистването на душата и преодоляването на страха от смъртта, съответно и от старостта. Следвайки символичния и социален аспект на тази тема стигаме до страха от другия, непознатия. Винаги чуждия, другия е мръсен, а липсата на чистота е относителна. За западноевропееца, например, индиецът изглежда мръсен, но за един китаец европейците миришат лошо. Така, в човешката история можем да видим как въпросът за чистотата придобива “мръсен” смисъл, когато става дума за етническо “прочистване” или холокост. Изкривен стремеж към чистота, преместил своя топос, дължащ се на фантазъм за расова или етническа чистота.

Да се научи детето да бъде чисто изисква също и да овладее своите садистични импулси и да заличи, “избели”своето чувство на вина. Обсесивно-компулсивните разстройства, чийто симптом може да е ритуал за миене разкрива своята цел: да се скрият садистичните импулси. Да вземем още един пример- стремежа да се избелят зъбите и да се поддържа маникюра- белите зъби и т.н. френски маникюр, който завършва ноктите с бяла линия. Зъбите и ноктите са инструмент на агресивните действия, на захапването, разкъсването, раздирането. Тяхното избелване е стремеж към отказ от демонстрация на техните агресивни функции.

Живеем в свят, който ни кара да вярваме, че перфектният външен вид кореспондира с психична хармония и чистота. Едно чисто, добре облечено дете става витрината на вътрешната чистота, следователно и на тази на своите родители. И все пак, мръсотията е част от самия живот. Без пот, секреция и сперма животът е невъзможен и се оказва, че сме направени от онова, от което се стремим да избягаме. За да се научат да бъдат чисти децата трябва да се лишат от своите анални удоволствия. Ако им наложим обаче твърде рано сфинктерния контрол има опасност по-късно те да не поддържат добра хигиена.

И понякога, какво облекчение може да усетим ако приемем наличието на малко прах или не съвсем чисти дънки. Мъжете, които демонстрират, че не се притесняват да се цапат несъзнавано ни показват, че тяхната имунна система е в добро състояние. А това, отново несъзнателно, е демонстрация, че са здрави и привлекателни за партньори и бащи. Като пренебрегнем силния и императивен стремеж към чистота ние допускаме своеобразно отпускане в психичния си живот и даваме по-голям шанс за изява на креативността си: най-ясно можем да видим това при децата и хората на изкуството. Очевидни примери за това е хаосът царящ в ателиетата на художниците или безпорядъка на бюрата на писателите.