Автор: Радостина Хлебарова All rights reserved

Самоубийственият тероризъм се определя като саможертва в процес на унищожение (или опит за унищожение) на определен обект (обекти) за постигане на политическа цел. Задачата на един психологически и физически обучен терорист- самоубиец е да умре, поразявайки вражески обект.
Самоубийството в контекстта на самоубийствените терористични атаки е особен вид суицид- той е парадоксален. Това са хора, които се убиват по парадоксален начин в името на идеи и идеали, представляващи за тях смисъл и цел на живота, които в същото време стават основание за смърт (собствената и на други хора). В този случай съзнателното прекъсване на живота не е цел, а средство.

В човешката история самоубийственият тероризъм е познат от древността- той е древен феномен с модерна история. Легендарни исторически примери за тази практика са самоубийствените атаки на юдеите, когато държавата им е окупирана от римляните и при Ислямската Орда на Убийците (hashashin) по време на първите кръстоносни походи. През Втората Световна война печално известни стават японските камикадзета, които стават символ на безумна смелост и готовност за саможертва като всяват ужас у съюзниците. Камикадзе означава “божествен вятър”- от името на тайфуна, благодарение на който през 1281 година японския император печели важна битка. Така например, младите пилоти, които са първите камикадзета в битката при Филипините през 1944 година са били добре образовани и ясно са осъзнавали, че участват в конвенционална война, която за тях ще има фатален край.

Увеличението на самоубийствените терористични атаки през последните години в Русия, САЩ, Израел, Палестина, Испания и Ирак налагат необходимостта от многобройни изследвания. На първо място е необходимо да се спомене факта, че в почти всички подобни случаи извършителите не са част от традиционната западноевропейска култура, която, традиционно възприема човешкия живот и здраве за ценност от първостепенно значение. От друга страна подръжниците на тези прояви ги възприемат като проява на героизъм и саможертва, които от своя страна водят до мъченичество. В историята на западноевропейската цивилизация също има безброй примери за героична саможертва в името на по- висша кауза, но тя е била реализирана в контекстта на конвенциална война, или поне не безразборно избивайки мирно (цивилно) население.

Експериментите на социалните психолози (Аш, Милграм и др.) са насочени към изясняване на механизма на проява на деструктивни тенденции. Експеримент на Стенли Милграм доказва, че дори спрямо любим човек, под влияние на признат авторитет, човек е способен да пренебрегне всякакви морални съображения и да извърши жестоки постъпки, дори убийство. Експериментът бил повторен в различни страни и дал приблизително еднакви резултати. Взимайки предвид всичко казано дотук може да се направи заключението, че причините за самоубийствения тероризъм трябва да се търсят в контекста на социални, културни и религиозни фактори.

Самоубийствените терористични атаки могат да са поддържани от официалната държавна политика (японските камикадзета) или да са субнационални (руски анархисти). Обикновено тази стратегия се използва от по- слаби групи срещу по- силни (такива, които имат повече власт). В някои случаи изборът за участие (извършване) на подобен акт е доброволен, но по- често е следствие на групово влияние, придружено от влияние на харизматичен лидер.

В Близкия изток, контекстът, който обуславя самоубийствения тероризъм е колективното чувство за историческа несправедливост, политическа зависимост, социално унижение, както и чувства, подхранвани от религията. Също така налице е тенденцията да се възприемат погрешно и тенденциозно разликите между нормите на групите, възприемайки ги по- екстремни отколкото са те всъщност. Всичко това, подкрепено с идеологична и религиозна пропаганда води до разбирането и вярата на антагонистичните групи, че самоубийствения тероризъм е война за свобода.

В медийното пространство и обществото битува мнението, че ликвидирането на бедността и неграмотността ще доведе до изчезване на престъпността и в частност на тероризма. Но подобни теории за рационален избор, базиран на икономически причини не дават отговор за мотивите за самоубийствения тероризъм. Изследванията показват, че в по- голямата си част терористите самоубийци имат не по- малко възможности в легитимния си живот, отколкото останалата част от населението. Както подчертава арабската преса- ако мъчениците нямат нищо за губене, тяхната саможертва не би имала смисъл. “Този, който се самоубива се убива за свое собствено благо, този, който извърши акт на мъченичество се жертва, за да спаси своята религия и своята нация” . Проведените интервюта от Крюгер и Малекова през 2001 с роднини и близки на терористи показват, че образователното ниво не корелира, дори е в слаба, но статистически значима отрицателна корелация с факта извършване и поддържане на самоубийствен терористичен акт. Генерално, терористите- самоубийци не показват характеристики на социална дисфункция, нито са демонстрирали суицидни симптоми .

Според Ариел Мерари, директор на Центъра за изследване на политическото насилие в Университета на Тел Авив и водещ експерт в проучването на този феномен, този тип насилие не означава просто, че един луд палестинец е взел бомба и е отишъл да се взриви сред израелците. Самоубийствените атентати започват с организациите, които наемат, внушават идеи, обучават и възмездяват атентатори. В малки групи- от 3 до 6 члена лидерите интензивно формират идеята за смъртта. Тези организации не търсят депресирани или психично нестабилни хора за осъществяването на своите мисии.

От 1996 до 1999 година пакистанският журналист Насра Хасан интервюира почти 250 души, които са били наети и тренирани атентатори или подготвени бойци за самоубийствена мисия. “Никой от самоубийствените атентатори (те са на години между 18 и 38) не отговаря на типичния профил на самоубиеца.- пише Хасан в The New Yorker – Никой от тях не е необразован, безнадеждно беден, малоумен или депресиран.” Палестинските атентатори обикновено са вярващи, но религиозния фанатизъм не обяснява тяхната мотивация, нито липсата на бъдеще е причина за действията им понеже в повечето случаи те са добре образовани.

Изследвания на кандидат- самовзривяващи се от Близкия изток, водят някои автори до други (и дори противоречиви) изводи за мотивите им. Друго изследване, изнесено от Ариел Мерари, доказва, че терористичното самоубийство се прави от хора, които желаят да умрат по лични причини, а терористичната организация им дава по- скоро извинение, отколкото реално подбуждане.

Често близък приятел или член на семейство на атентатора е бил убит от израелски войници и това е част от неговата мотивация. Съгласно повечето експерти обаче решаващият фактор, възбуждащ поведение на самоубийствен атентатор, е лоялността към групата. Той преминава през един системен процес на обучение, който е подобен на онзи, използван от лидерите на култове като Джим Джоунс и Слънчевия храм. Атентаторите са организирани в малки ядра и прекарват дълги часове в интензивно и дълбоко духовно трениране. Те са обучени подробно в детайлите на Джихад, припомнят си постоянно нуждата от отмъщение и се уверяват отново и отново в наградата, която ги очаква в задгробния живот. Те казват на семействата си, че имат запазено място при Бога и също, че живите близки ще получат значителни награди.

Важен се оказва елемента на сугестията- членовете на тези групи играят различни сцени. Вербуваните понякога лежат в празни гробове, така че да видят колко спокойна може да бъде смъртта; те си припомнят, че животът ще им донесе болести, старост и предателства. “Ние бяхме в постоянно състояние на преклонение и молитва – казва един самоубийтвен атентатор, който е оцелял по някаква случайност от своята мисия – Ние си казвахме един на друг, че ако израелците знаеха, колко сме щастливи, те биха ни пребили до смърт с камшици! Обучението и атентата бяха най-щастливите от живота ми.”

Атентаторите се инструктират да напишат или запишат на видео финалната си тържествена декларация. (В една типична декларация от 1995 година пише: “Аз ще отмъстя на синовете на маймуните и свинете, ционистките неверници и враговете на човечеството. Аз ще се срещна с моя духовен брат Хишам Хамед и с всички други мъченици и светии в рая.”) Веднъж показал своята декларация, атентаторът би се унижил, ако не извърши мисията си. Той прави последното си пречистване и молитва и отива със своята бомба в определената цел.

Много са авторите, които посочват използването на различни механизми за контрол на съзнанието и медикаменти, използвани по време на обучението и изпълнението на терористичния акт- въздействие на молитви, музика, стимулатори, халюциногени и др.

Желанието да се извърши терористичен акт, след което или по време на който да настъпи смърт, Ерих Фром нарича “очарование от смъртта”. Саможертвата на атентатора ще засвидетелства още веднъж ненавистта към режима, срещу който е насочен терористичния акт. Терористът, виждайки смисъла на своя живот в убийството на друг човек и собственото си убийство, всъщност се отказва да търси този смисъл. Неумението или невъзможността да постигне душевно равновесие тласка терориста самоубиец към желание да унищожи света, който го наранява. Злото на света се персонофицира в един човек, режим, организация или етническа група, които стават обект на разрушение. Желанието да се разрушава възниква когато не може да бъде удолетворено желанието да се създава (тук не става дума за случаите, в които човек има всички условия за щастие и творчесво в най- широкия смисъл на понятието, и въпреки това е склонен да проявява вродения деструктивен нагон, за който се разглежда в следващата глава.)

Според Пламен Димитров терористите, осъществяващи самоубийствени атаки, се чувстват толкова по-значими мъртви на вражеска територия, колкото по-затруднени са да постигнат нормалното преживяване за значимост на собствената си идентичност живи сред своите. Самоубиецът-терорист със злокачествено увредена от средата и условията на живот Аз-идентичност, от една страна, и терористичната система – от друга, встъпват сякаш естествено и доброволно в споразумение за съвместни бъдещи “ползи”.

Самоубийците предлагат живота си срещу “осмислена” в логиката на терористичната система значима Аз-идентичност на страдалци, воини – мъченици и герои. В замяна терористичните организации и режими провъзгласяват значимостта на идентичността и действията на доброволните си членове-жертви пред общността, от която те произхождат и в която те търсят признание и реализация. Те предлагат в замяна на живота “силово удовлетворение” на стремежа им към обществена, психологическа и историческа значимост чрез мощна, въоръжена и еднопосочна агресия спрямо средата и света, олицетворяващи за общността враждебните, виновните за състоянието на общността и препятстващи желаната промяна сили. Ето защо терористите, осъществяващи самоубийствени атаки се чувстват толкова по-значими мъртви на вражеска територия, колкото по-затруднени са да постигнат нормалното преживяване за значимост на собствената си идентичност живи сред своите.

Въпреки многобройните изследвания и теоретични разработки, психолозите, работещи върху проблема за самоубийствения тероризъм не са в състояние да разработят метод, чрез който да може точно да се определят личностови или социални характеристики, които стават потенциална предпоставка за извършване на самоубийствен терористичен акт. Освен това, както показват изследванията, остава недоизяснен и въпросът за мотивите и механизмите на въздействие върху поведението на атентаторите- самоубийци.

Atran, Scott; Mishandling Suicide Terrorism; p.13
Статия в Al- Risala- ежедневник на Hamas; 07.06.2002г.
Atran, Scott; Mishandling Suicide Terrorism;
Jean Baudrillard, L’esprit du terrorisme;
Димитров, Пламен, “Kога ще дойде Глобалният Великден?”