Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Работният климат, кооперативното и подпомагащо поведение имат важно значение за успеха и доброто изпълнение на трудовата дейност. Дезадаптивните лични взаимоотнешения пречат на ефективната организация и на реализацията на ценностите на труда. Предразсъдъците и стигматизацията в работния колектив понижават удолетвореността от труда, мотивацията, и привързаността на дискриминирания към организацията. Подобни нагласи, доминиращи личните взаимоотношения в организацията са фактор за повишаване на професионалния стрес и понижаване на мотивацията за постижения.

Предразсъдъците в професионалната сфера могат да имат различни детерминанти: произход (етнически, расов, социален), пол, сексуална ориентация, здравословно състояние, външен вид, възраст. Предрасъдъкът е нагласа, съдържаща три компонента- емоционален, когнитивен и поведенчески. Когнитивният аспект е представен чрез стереотипите- това е нагласата да отнасяме идентични характеристики към всеки представител на някаква група, напр. “циганите са мързеливи и крадат”, “хомосексуалистите са женствени” или “жените са лоши шофьори”. Дискриминацията представлява поведенческия компонент на предрасъдъка – несправедливо негативно или вредно действие спрямо член на група, мотивирано единствено от принадлежността към тази група.

Стигмата е силно фиксиран, трудно променящ се предрзасъдък. Произходът й може да бъде открит в табуто и страха. Старите табута се превръщат в стигми. В табутата върху смъртта, инцестта и Бога можем да открием вечните стигми. Историческото и социокултурното развитие на човешките цивилизации променят табутата, както и вечните стигми, но те се явяват по- ригидни от предрасъдъците. Пример за такава промяна е табуто върху божественото, свръхестественото, което не трябва да бъде разкривано и обяснявано- в миналото е съществувала стигма върху вещиците и хиляди жени са били изгаряни на клади. Днес тази стигма се е превърнала в предрзасъдък спрямо хората, занимаващи се с магии, езотерика, парапсихология, ясновидство и т. н. Стигмите върху секса също търпят различни промени. В миналото прелюбодейците, най- вече жени, са били подлагани на публични наказания, дори убивани- както е в мюсолманското религиозно законодателство дори и днес. Хомосексуалността в древногръцката и древнокитайската култура е била нормална, социалноприемлива и дори пропангандирана практика. Западният юдео-християнски морал категорично стигматизира секса и най-вече различните от хетеросексуалните практики в рамките на брачната двойка. Днес, благодарение на сексуалните революции, глобализацията и правните мерки стигмата не съществува, тенденциите са към борба с предрасъдъците. Но не с всички стигми е така. Табуто върху инцеста ражда вечни стигми, например и днес любовната връзка между подчинен и началник или преподавател- обучаван е стигматизирана и разглеждана като инцестна. Причината ни посочва психоаналитичната теория: идентификацията на лидера, началника, авторитета с бащата. Друг пример е табуто върху “блудницата”, който днес все още съществува като стигмата на проститутката и “леката жена”. Нека вземем следния пример: една добре изглеждаща, привлекателна секретарка в офис, за която се пуска слух, че е “похотлива”, “лека жена”. Този слух се превръща в устойчив етикет, стигма, която ще провокира силно дискриминативно поведение на колегите й и което е почти невъзможно да бъде променено. Табуто върху смъртта има връзка със стигмите върху хората с психични разстройства, тежко болните, инвалидите, самоубийците, зависимите от психоактивни вещества. Тези стигми се дължат на страха от смъртта и се променят под влиянието на науката, медиите и институциите.

Предрасъдъците и стигмите отразяват вярванията на културата, към която принадлежим. Те са насочени от една доминираща група към доминираната или обратно. Стереотипът представлява мрежа или клъстъри от убеждения и очаквания, чието широко приложение води до игнориране на индивидуалните различия. Всички ние сме склонни да стереопизираме в някаква степен света и явленията. Но способни ли сме да се абстрахираме от стереотип за който си даваме сметка, че е основан на невярна информация? Изследванията на психолозите показват как стереотипите се отразяват на когнитивните процеси. При автоматичната обработка на информация не можем да контролираме влиянието им, но контролираната обработка може им влияе. Най- ригидни се оказват емоционалните ни нагласи, които пречат на логичната преработка на информация. Така склонният да стереотипизира в по- голяма степен се оказва затворен в когнитивен кръг- драстично намалява ефективността на логичните аргументи в полза на конформната информация.

Негативните нагласи и отрицателните действия срещу обектите на предрасъдъка могат да имат различна форма и налагат пораждането на нова терминология. Един нов в социалните науки термин е тоукънизъм- форма на фина дискриминация и проява на открито положително и подпомагащо поведение спрямо дискриминирания. Такава тенденция съществува когато поведението не коства много и не изисква усилия.

Няколко феномена са следствие от предрасъдъците или опосредстват тяхната поява. Един от основните източници на дискриминативно поведение в трудовата сфера е конкуренцията в двете посоки- в работния колектив и на пазара на труда. Безработицата, икономическата стагнация и кризи водят до силна конкуренция за ресурси, социален статус и власт. Дефицитът на ресурси поражда фрустрация и агресия, които се насочват към личности или групи, които са по- слаби или негативно стереотипизирани. Конформността и феномена на социалното учене също може да опосредстват развитието на предрасъдъци. Нормативния стандарт или модели на поведение в организация, склонна да дискриминира част от своите членове се приема и новият й член развива съответните нагласи и поведение.

Когато нещо се случи на друг човек- заболява тежко или става жертва на насилие, например, ние искрено съжаляваме и в същото време се страхуваме (съзнавано или несъзнавано), че същото може да случи и на нас. Най- добрият начин да се предпазим от страха за самите нас, когато чуем за нечия трагедия е да си помислим, че този човек е направил нещо, за да я предизвика или да “си го заслужи”. Чрез такива атрибутивни процеси ние, в съзнанието си сме сигурни, спасени, защото се преживяваме като по- добри. Друга тенденция, опосредстваща появата на стереотипи е т. н. илюзорна корелация. Това е склонността да виждаме връзка между събития без те да са свързани: “Евреите, които познавам са банкери, всички евреи работят в тази сфера.”- така се изгражда илюзорната корелация между евреите и парите. Този феномен може да се появи и по пасивен начин. Не е задължително, в този случай, да имаме лични впечатления. Телевизията, киното, вестниците, литературата, рекламите могат да създават илюзорни корелации при създаването на образи.

Да разгледаме още един феномен: ако вярвате, че колегата ви е глупав, то вие най- вероятно няма да му задавате интересни въпроси и няма да слушате внимателно какво ви казва. Това ще се отрази на неговото поведение и той ще загуби желание да общува с вас, ще ограничи до минимум своите изказвания, и най- вероятно няма да да каже много умни неща във ваше присъствие. Така вие ще се убедите, че мнението ви за него е правилно: кръгът на самосбъдващото се пророчество се затваря. С други думи това е случая, в който някой има определени допускания и очаквания относно личността на друг и това определя поведението му към този човек, който, от своя страна, започва да се държи съгласно първоначалните допускания и очаквания.

Изследванията на социалните психолози демонстрират така наречения феномен на стереотипно държание: разбирането на членовете на определена група, че трябва да се държат така, че да потвърждават съществуващият за тях стереотип. Този феномен се наблюдава най- често при малцинствените групи и жените.

Предрасъдъците и дискриминативното поведение могат да бъдат целенасочено провокирани и стимулирани, когато обслужват политически и военни цели. Историята може да покаже многобройни примери за подобни пропаганди, осъществявани чрез целенасочена промяна на общественото мнение или засилване на вече съществуващи стереотипи. Това е пример за институциализирана дискриминация на определени групи хора. Например: антисеметизмът през втората световна война; преследването на хора с леви убеждения в САЩ през 50-те години (т.н. лов на вещици); преследването на “враговете на народа” в България по същото време и т.н. Целта на подобни кампании е създаването на отрицателна идентичност на определени групи хора, които започват да се възприемат като опасни и заплашващи идентичността на собствената група. Създаденият стереотипизиран модел на “чуждия” повишава чувството за идентичност на собствената група, а възприетата опасност и заплаха от страна на “чуждите” стимулира проявата на агресия.

Друг пример за институализиран предрасъдък е промяната на общественото мнение по отношение на пушачите в Европа и най- вече в САЩ, където преди около 20 години в започна въвеждането на серия закони и медийна пропаганда срещу тютюнопушенето. Вече, дори в големите градове рядко се открива заведение, в което се пуши. В резултат намаля броя на пушачите и съществено се промени отношението към тях. За съвременният американски работодател “пушач” означава човек с ниска здравна култура, нисък социален статус, по- често боледуващ, по-малко амбициозен, отделящ от работното си време за пушене, служител, чийто здравни осигуровки са по-големи, и чийто живот вероятно ще е по-кратък. Този процес има за следствие дискриминация на пушачите на работното място, която се превръща в стигма. Вече и в България, дори преди въвеждането на закона за забрана на тютюнопушенето на публични места, някои работодатели започнаха да включват изискването “непушач” при подбора на своите кадри. Макар и все още в своето начало, в нашата страна започна процес на постепенна негативна стереотипизация на пушачите и можем да си зададем въпроса: Ще бъдат ли дискриминирани и стигматизирани пушачите в България?

Етноцентризмът, сексизмът, нагласите към сексуалната ориентация и възрастта са източниците на най- често срещаните стереотипи и дискриминация на работното място. Проведените в България изследвания на нагласите показват, че те варират в зависимост от населеното място и етническата хомогенност на населението. Съществуват съществени различия между нагласите в София и големите градове, така също и между големите градове и малките населени места. Хората, живеещи в район с етнически хомогенно население демонстрират в по- голяма степен толерантност към етническите малцинства.

Тъй като стереотипите и дискриминацията се основават на погрешна информация психолозите търсят начини за тяхното коригиране. Многобройните изследвания и експерименти, проведени с цел да се открие как да се постигне промяна на дискриминационните феномени показват, че най- важно е създаването и спазването на социални норми на равенство, а на работното място промяна се постига когато дискриминиращият и дискриминираният имат еднакъв статус в организацията, общи цели и се намират в положение на взаимозавист.