По “Vocabulaire de la psychanalyse” Jean Laplanche et J. -B. Pontalis, Paris, 1967 Превод: Радостина Хлебарова

Обект, либидо, видове либидо в психоанализата

• Обект

Понятието обект се разглежда в психоаналитичната теория от гл. т. на три принципни аспекта:

1. В корелация с нагона: в обекта и чрез обекта нагонът се стреми да достигне целта си- някакъв вид задоволяване. Може да се отнася до човек, частичен обект, реален или фантазмен обект.
2. В корелация с любовта или омразата: отношението тук е отношение между тоталната личност или инстанцията на Аза и на един обект взет в неговата цялост (човек, идеал, същност и т. н.) прилагателното тук ще е “обектен”
3. В традиционния смисъл на философията и психологията на съзнаваното, доколкото се отнася до познаваем и доловим субект: обектът е това, което се разкрива чрез характеристики, които са перманентни и точни, разпознаваеми, независими от желанията и мненията на индивидите. Прилагателното тук ще е “обективен”.

• Либидо (от лат. желание)

Фройд определя либидото като: субстрат от трансформации на сексуалния нагон, отнасящ се до:
-обекта (преместване на инвестициите)
-целта (сублимация, например)
-източника на секс. възбуда (различните ерогенни зони)

Основни концепции на Фройд за либидото:

1. От качествена гледна точка либидото не се свежда до неспецифична ментална енергия, както го разглежда Юнг. Ако тя може да бъде десексуализирана- например при нарцистичните инвестиции, това е винаги вторично и чрез отричане на една сексуална цел. От друга страна либидото не покрива цялото нагонно поле. В първата концепция то се противопоставя на нагоните на себесъхранението. В първата концепция на Фройд: когато не се проявяват, природата им изглежда либидна. Опозицията се измества и става тази на либидото и нагона към смъртта. Сексуалния характер на либидото винаги се поддържа от Фройд.
2. Либидото се определя винаги преди всичко чрез количествена концепция: то “..позволява да се измерят процесите на трансформациите в областта на сексуална възбуда.” (“Три студии върху сексуалността”,1905) неговите характеристики са подчертани в тази дефиниция на Фройд: “либидото е един израз, зает от теорията за афективността. Ние наричаме така тази енергия, определена като увеличаваща се по количество- независимо, че тя в даден момент не може да бъде измерена-от тези нагони, които трябва да сторят с всеки онова, което може да бъде разбрано като любов. ”Масова психология и нейната анализа”,1921
   Докато сексуалният нагон представлява сила, упражняваща “натиск”, либидото е дефинирано от Фройд като енергията на този нагон. Този количествен аспект на либидото предвижда концепцията за нарцисизма, либидото на Аза и теорията за либидото. Понятието Азово либидо води до генерализация на либидната икономика, която обхваща цялата игра на инвстициите и контраинвестициите и стига до там, че терминът либидо започва да придобива субективни сигнификации, според собствените думи на Фройд, теорията за либидото става спекулативна. Можем да се запитаме дали чрез въвеждането на понятието Ерос в “Отвъд принципа на удоволствието”,1920г., Фройд не се е стремял да търси в контекста на един биологичен мит качественото и субективно измерение, което е било присъщо на понятието за либидо.

• Азово (нарцистично) и обектно либидо

Термини, въведени от Фройд, за да се раазграничават двата начина за инвестиции на либидото: либидото може да вземе като обект било собствената личност (Азово или нарцистично либидо), било външен обект (обектно либидо). Съществува, според Фройд, енергетичен баланс между тези два вида инвестиции.

Терминът нарцисизъм се появява за пръв път при Фройд в “Три студии върху сексуалността” по повод избора на обект при хомосексуалистите, които “се взимат сами себс си като сексуален обект; те изхождат от нарцисизма и търсят сексуален обект, който прилича на тях и им изглежда, че ще ги обича така, както майката ги е обичала”. Откритието от Фройд на нарцисизма го води до предположението -в случая Шребер 1911г. – че съществува междинен стадий в сексуалното развитие: между автоеротизма и обектната любов. “Човек започва да възприема сам себе си, собственото тяло като обект на любов”. Фройд използва термина преди да го направи обект на специално изследване в “За въвеждането на нарцисизма” от 1914г. В този текст той разглежда най- вече либидните катексиси.

Енергетичната концепция за нарцисизма: Фройд постулира наличието на баланс между либидото на Аза и обектното либидо- колкото едното абсорбира, толкова другото обеднява. Азът трябва да се разбира като голям резервоар на либидо откъдето то се насочва към обекти и е винаги готово да абсорбира либидото, което се отдръпва от обектите.

Структурната дефиниция на нарцисизма:не се разглежда вече като стадий от развитието на либидото, а като стазис (застой) на либидото. Този застой не може да бъде превъзмогнат напълно от каквато и да е инвестиция на обект.

През 1908г. Абрахам описва процес на дезинвестиране на обекта и връщане на либидото към субекта във връзка с деменция прекос. Психосексуалната характеристика на д.п. е завръщането на пациента към автоеротизма. Болният трансформира върху себе си цялото либидо, което здравият ориентира към външните обекти. Фройд приема тази концепция :”Тези концепти стават базата на нашето разбиране за психозата”-Въведение в психоанализата. 1916-1917г. Той добавя идеята, която ни помага да разграничим нарцисизма от автоеротизма: автоеротичното задоволяване е анархично, нагоните се задоволяват независимо един от друг, за разлика от нарцисизма, където Азът е взет за любовен обект в своята цялост- инфантилният нарцисизъм съвпада с формирането на Аза. По този въпрос психоаналитичната теория не е единидушна. От генетична гледна точка може да се приеме, че формирането на Аза е формиране на психична цялост по аналогия с телесното. Една такава цялост би била препятствана от една представа, която обектът постига за себе си чрез модела на другия. Нарцисизмът следователно ще бъде любовното фиксиране върху обекта на тази представа.

С втората концепция за психичния апарат Фройд противопоставя състоянието на първичния нарцисизъм и връзката с обекта. Първичният нарцисизъм се характеризира с тотална липса на връзка с околните, с недиференцираност на Аза и То и намира прототип в съня, който е една репродукция на този етап. (детето инвестира цялото либидо в себе си, този етап кореспондира с вярата във всемогъществото на детските мисли (омнипотентност) , без граница между субекта и външния свят.) Идеята за нарцисизъм, съпътстващ формирането на Аза чрез идентификация с другия е наречена вторичен нарцисизъм. (връщане към Аза на либидо, с което са били инвестирани обекти.)

Първоначално Фройд локализира фазата на първичния нарцисизъм между примитивния автоеротизъм и обектната любов и съвпада с формирането на Аза. По късно с този термин визира едно първо състояние в детството, по- ранно дори и от формирането на Аза. Така Фройд премахва разликата между автоеротизма и нарцисизма- автоеротизмът е сексуалната дейност през нарцистичния стадий.

Първична идентификация- хората, които се грижат за детето (примитивна имитация и орална интроекция). Тя е първообраз на вторичната идентификация, която играе важна роля за развитието на Аза и Свръхаза. При интроекцията обектното либидо се превръща в нарцистично (желанието да притежаваш обекта се превръща в желанието да бъдеш обекта или да бъдеш като обекта). Азът се поставя на мястото на обекта- става заместител за То на недостижимия обект.

Едно терминологично пояснение: обект и Аз в изразите либидо на Аза и на обекта показват връзката на либидото със своята точка на инвестиране, а не със своя източник.

Най- напред Фройд вижда само голяма нагонна дуалност: сексуални нагони- Азови нагони (или на себесъхранението). Енергията на първите е определена като либидо, енергията на вторите-като енергия на нагоните на Аза или интерес. Въведеното ново разграничение се появява първо като субразделение на сексуалните нагони на базата на техния обект на инвестиране.

Концептуално, разграничението между Азовите нагони и Азово либидо е ясно, но в нарцистични състояния това разграничение спира да важи(сън, соматична болест). “Либидо и нагони на Аза имат тук същата съдба и са отново неспособни да бъдат разграничени.” Фройд не приема нагонния монизъм на Юнг. Сходна трудност произтича при употребата, честа при Фройд, на изрази като: “…либидото, изпратено от Аза върху обекти.” Не сме ли подведени да смятаме, че Азовото либидо намира не само своя обект, но и своя източник в Аза по такъв начин, по какъвто се замъглява и разликата между Азово либидо и Азов нагон? Въпросът става още по-труден за разрешаване понеже момента, в който Фройд въвежда понятието за либидо на Аза е по същото време, когато въвежда топичната концепция. Това двусмислие се открива в изрази, с които той определя Аза като “голям резервоар на либидо”. Най-кохерентната интерпретация, която можем да предложим за Фройдовата мисъл в това отношение е следната: либидото, като нагонна енергия, открива своя източник в различните ерогенни зони; Азът като цялостна личност, складира тази либидна енергия, чийто първи обект е; но “резервоарът” се отнася в последствие лице в лице с външните обекти, като източник, понеже от него се отправят всички инвестиции.

• Пластичност на либидото:
  

Способност на либидото да сменя повече или по- малко лесно обекта и начина на задоволяване. Изразът илюстрира основната за психоанализата идея, че либидото е първоначално относително недетерминирано по отношение на обектите и остава винаги способно да ги сменя. Пластичността важи и за целта: незадоволяването на частичен нагон може да бъде компенсирано чрез задоволяването на друг или сублимация. Сексуалните нагони “.могат да се преместват реципрочно, един от тях може да асимилира интензивността на друг; Когато реалността отказва задоволяване на някой сексуален нагон, той може да бъде компенсиран чрез задоволяването на друг.”Нагоните изглеждат като мрежа от канали, изпълнени с течност.” Пластичността зависи от функционирането на индивида, възрастта, неговата история. Тя формира един важен фактор за психоаналитичното лечение – капацитета за промяна на либидните инвестиции.