Дидие Анзиьо „Аз-кожата”; стр. 97-110
Didier Anzieu “Le Moi- peau”; p. 97- 110
превод: Радостина Хлебарова

Деветте функции на Аз-кожата

Настоящият текст представлява паралел между функциите на Аз-а и опит да се уточни взаимодействието между соматичното и психичното; типовете тревожности, свързани с патологията на тези функции, както и проявленията на трудностите на Аз-кожата, които клиничните наблюдения демонстрират.

1. Така както кожата изпълнява функцията да обгръща и задържа в единство скелета и мускулатурата, така и Аз- кожата изпълнява функцията да подържа психичното съдържание. Биологичната функция се изразява с онова, което Winnicott нарича holding – начинът, по който майката поддържа тялото на бебето. Психичните функции се развиват чрез интериоризацията на майчиния holding. Аз- кожата е част от майката- по- специално ръцете. Аз-кожата се интериоризира в детството и опосредства функционирането на психичния апарат до старостта така както майката е държала бебето в състояние на единство.
   Способността на бебето само да поддържа психиката си се обуславя от сядането, изправянето и по-късно от ходенето. Външната за него майчина опора спомага на бебето да достигне вътрешна, автономна опора върху гръбначниия стълб. Едно от първите ядра на Аз-а образува образ- усещане за вътрешен майчин фалос или по-генерално – родителски фалос, който осигурява на менталното пространство способ да образува първата вертикална ос, която подготвя опита да имаш собствен психичен живот. Опирайки се на тази ос, Аз-ът може да задейства най- архаичните защитни механизми като проективната идентификация и разцепването (splitting).
   Но Аз-ът не може да се опре с пълна сигурност на тази ос, така че да е сигурен в притежаванието на контактни зони в собственото тяло и на реципрочно обкръжение от психизма на майката в периферията на своя психичен апарат. Blaise Paskal, рано останал без майка, дава добър теретичен модел във физиката, после в теологията и психологията – този ужас от усещането за празна вътрешност, дълго време приписвана на Природата; липса на подкрепящ обект, необходим на психиката, за да открие своя център на гравитация. Друг пример е са рисунките на Francis Bacon, изобразяващи разпадащи се тела, чиито кожа и дрехи осигуряват едно повърхностно единство, но са лишени от този гръбначен стълб, който свързва тялото и мисълта: кожи, навяващи по- скоро усещане за втечняваща се субстанция отколкото за солидност или опора – това добре кореспондира с образа на тялото на алкохолика.
   Що се отнася до подкрепящия обект, тук не става дума за фантазмената инкорпорация на гърдата, а за първична идентификация с обекта, който детето сграбчва и който го държи. Това е по- скоро нагон за привързаност (attachment), който се задоволява като либидото. Притискането лице в лице на детското тяло в майчиното е свързано със сексуалния нагон, който се задоволява на орално ниво в процеса на сученето.
   Възрастните, които се обичат отново откриват този тип притискане, за да задоволят сексуалния нагон, но този път на генитално ниво.
   Първичната идентификация с подкрепящия обект предполага една пространствена диспозиция, която се изразява в следните два варианта: Grotstein, последовател на Bion ги прецизира по следния начин;
   •    Гърбът на детето срещу корема на подкрепящия обект.
   •    Коремът на детето срещу гърба на подкрепящия обект.
   В първата позиция детето се чувства предпазено и сигурно понеже гърбът е единствената част от тялото, която нито можем да пипнем, нито да видим. Чест кошмар при деца с висока телесна температура е за повърхност, която се огъва, издува, превива, разкъсва, която е пълна с подутини и празнини- такъв сън превежда под фигуративна форма идеята за постигане на репрезентация, даваща сигурността на общата кожа с поддържащия обект. Тази повърхност, която липсва може да бъде интерпретирана от сънуващия като вълнисто движение на змии и би било погрешно да се интерпретира единствено като фалически символ. Присъствието на няколко пълзящи змии няма същия смисъл като този- една змия, която си сваля кожата.
   Втората позиция- излегналото се дете се притиска с предната част на тялото в гърба на човека, изпълняващ ролята на подкрепящ обект носи усещането, че най- ценната част от тялото- корема е защитена. Този опит може да започне с единия или другия родител, сестра или брат (особено този, с който се дели едно легло). До своята психоанализа с Bion, Samuel Beckett не успява да победи тревожното си безсъние, освен заспивайки до по- големия си брат. Авторът описва и случай на пациентка с защитна сексуализация и хистерично съблазняване, които са следствие от тревога, страх от загуба на подкрепящ обект- в случая това е по- голямата сестра, с която пациентката е деляла едно легло.
2. Съдържаща функция на Аз-кожата: тази функция отговаря на функцията на кожата да покрива цялата повърхност на тялото, в което са поместени органите и усещанията, произтичащи от външни стимули. Тази функция се придобива чрез майчиния handing (боравене, третиране, манипулиране). Усещането-представа за кожата като сак, опаковка е събудена при най- малките чрез нуждите, които задоволява майката. Аз- кожата като психична репрезентация се появява чрез игрите между телата на майката и детето, така както и чрез въпросите на майката за усещанията и емоциите на бебето, това са вокализирани въпроси или въпроси с жестове – звуковата обвивка дублира наново тактилната. Това са въпроси, които позволяват на детето да проверява, потвърждава своите чувства и емоции самò, без да се чувства разрушено.
   По същия начин както кожата обвива цялото тяло, Аз-кожата се стреми да обхване целия психичен апарат. Аз-кожата е представена като кора, а нагонното То- като ядро, като всяко от двете понятия се нуждае от другото. Аз-кожата не може да е съдържаща ако няма нагони, които да съдържа, да локализира в телесните източници и по- късно да диференцира. Нагонът не се усеща като тласък, като движеща сила докато не срещне лимити или специални точки на включване в менталното пространство, където нагонът се развива. Това взаимодопълване на ядрото и кората е основата на чувството за континуитет на Аз-а.
   На дисфункция на съдържащата роля на Аз-кожата отговарят две форми на тревожност: тревожност на нагонна възбуда- дифузна, нелокализирана, неидентифицирана, представена от психична топография, основана на ядро без кора. Индивидът търси една субститутивна обвивка в психична тревожност или физическо страдание: опакова се, обвива се със страданието.
   Във втория случай обвивката е налице, но нейният континуитет е нарушен от “дупки”. Това е Аз-кожа като цедка: спомените, мислите се запазват трудно, те изчезват. Тревожността е важен фактор за съществуването на вътрешност, която се изпразва и особено за наличието на потребност от агресивност, необходима за всяко себеутвърждаване.
3. Най- горният слой на кожата предпазва по- долните слоеве на епидермиса, в които се намират окончанията на нервните клетки и рецепторите за допир. Най- горният слой предпазва организма като цяло от физическа агресия, радиация, твърде силна стимулация. Фройд постулира функция на Аз-а – да задържа възбудата. Той уточнява, че Аз (като епидермиса- но все пак Фройд не прави това уточнение) представлява структура на двете страни на лист хартия. Той допуска, че майката служи като помощник за задържане на възбудата у бебето и това продължава докато Аз-ът в процеса на развитие открие в своята собствена кожа помощник, който да изпълнява тази функция. Аз-кожата е една виртуална структура при раждането, която се актуализира в тялото от връзката между храненето и първоначалното обкръжение: далечен източник на тази структура може да бъде открит в появата на живите организми.
   Излишъците и дефицитите на канализирането на възбудата (pare-excitation) се проявяват във твърде разнообразни случаи. Например параноидната тревожност от психична интрузия се представя в две форми:
   а. крадат ми мислите (преследване)
   б. изпращат ми мисли (способи за влияние)
   Тук функциите на канализиране на възбудата (pare- excitation) и съдържащата функция съществуват частично, но недостатъчно. Тревогата при загуба на обект изпълнява ролята на допълнително и преувеличено задържане на възбудата. Например: Когато детето е дадено за отглеждане на бабата, която се отнася към задълженията си с качествен и количествен перфекционизъм, така че детето не изпитва нито необходимост, нито има възможност да използва автоподкрепа. Следователно зависимостта от психоактивни вещества може да се прояви като способ, за да възникне между Аз и външните стимули бариера от мъгла и дим, играеща ролята на противовъзбуден щит.
4. Мембраната на органичните клетки предпазва клетъчната индивидуалност като я отграничава от външните за нея тела, на които тя отказва достъп или допуска подобни или необходими ващества. По своя строеж, цвят и мирис човешката кожа представя индивидуални различия. Те могат да бъдат нарцистично свръхинвестирани. Те ни помагат да открием измежду останалите обектите на привързаност и любов и да се самоутвърдим като индивиди, имащи собствена кожа. Аз-кожата осигурява функция на индивидуация, която носи усещането да бъдеш уникално същество.
   При шизофренията цялата външна реалност (зле отграничена от психичната реалност) се определя като опасна за асимилиране и загубата на чувството за реалност позволява поддържането на всяка цена на усещането за неповторимост на Аз-а.
5. Кожата е повърхност, съдържаща каналчета, пори, в които се намират сетивни рецептори, различни от тактилните (които се намират в епидермиса). Аз-кожата е психична повърхност, която свързва тези сетивни сигнали с различен произход и ги организира в “обща сетивност”. Това е функцията на интерсенсуализация или интеграция на сетивните стимули на Аз-кожата. Изразява се в интеграция на сетивните дразнения в едно общо усещане.
   При дисфункции се появява безпокойство, тревога от разпадане на тялото или по-точно дементализация- независимо, анархично функциониране на различните сетивни органи. В този смисъл се демонстрира решаващата роля на забраната за допир и преминаването на тактилната обвивка, съдържаща личното пространство.
   В неврофизиологичната реалност на Ц.Н.С. се извършва интеграция на информацията, идваща от различните сетивни органи; интерсензитивността е следователно функция на Ц.Н.С. или, по- генерално- на ектодермата (от която от медуларната тръба, по време на пренаталното развитие, се формират едновременно кожата и Ц.Н.С.). В психичната реалност тази роля е игнорирана и съществува имагинерна репрезентация на кожата като първична повърхност, върху която се осъществява сетивната интеграция.
6. Кожата на бебето представлява обект за либидно инвестиране от майката. Храненето и обгрижването са съпътствани от кожен контакт, най- вече приятен, които стават източник на автоеротизъм и ситуира кожните удоволствени преживявания като основа на сексуалните удоволствия. Те (сексуалните удоволствия) се локализират в определени зони или в определени отвори (израсъци, дупки), където повърхностния слой на епидермиса е по-тънък и където директният контакт със секрецията предизвиква свръхвъзбуда. Аз-кожата тук има функцията да поддържа сексуалната възбуда – при нормално развитие върху повърхността на Аз- кожата могат да се локализират ерогенни зони.
   Ако инвестирането на кожата е повече нарцистично отколкото либидно обвивката на възбудимост може да бъде заменена от блестяща нарцистична обвивка, за която се смята, че превръща собственика си в безсмъртен, героичен и неуязвим. Ако не е осигурено поддържането на сексуалната възбуда индивидът, станал вече възрастен, не се чувства достатъчно сигурен, за да се ангажира в пълноценна сексуална връзка, водеща до взаимно генитално задоволяване.
7. На кожата като повърхност, изложена на перманентна стимулация на сензорния тонус чрез възбуда от външни стимули отговаря функцията на Аз-кожата да възстановява либидната енергия на психичното функциониране, считана за вътрешно енергетично напрежение.
   Нарушенията на тази функция предизвикват два антагонистични типа тревожност: на експлозия на психичния апарат поради свръхзареждане на възбудата – пр. епилептична криза и „Nirvana”- т.е. редукция на напрежението до нула.
8. Кожните рецептори за тактилна чувствителност (за допир, болка, топло- студено) произвеждат информация за външния свят, която след това бива преработена в “обшо усещане” с визуална, звукова и др. информация. Аз-кожата изпълнява функцията да записва сетивни следи. Тази функция се засилва от майчиното обкръжение в степен, в която то изпълнява своята роля на “презентация на обекта” (Winnicott 1962) за бебето. Тази функция се развива благодарение на два фактора: биологичен и социален.
   Тревожност, свързана тази функция може да бъдед страх от това да бъдеш „маркиран” върху кожата или върху Аз-а с незаличими и опозорителни знаци, идващи от Свръхаз-а (зачервяването, символните наранявания, машината, която гравира върху кожата на осъдения с готически букви думата на нарушената забрана докато бъде изпълнена смъртната присъда – пример от “Колония на затворниците” на Кафка). Инверсната тревожност се дължи било на заличаването на записите под ефекта на тяхната свръхтежест, било на загубата на способността да се фиксират следите – например в съня.
9. Всички предходни функции служат на първо място на привързаността и после на либидото. Съществува и една негативна функция на Аз-кожата- една антифункция в определен смисъл, която служи на Танатос и се стреми към саморазрушение на кожата и Аз-а.
   Прогресът на имунологията и учението за резистентността на организма срещу трансплантирани органи ни показват какво уврежда живия организъм. Несъвместимостта между донор и получател на орган ни показва значимостта на молекулните маркери на “биологичната личност”. Колкото по-сходни са те, толкова шансовете трансплантацията де е успешна са по-големи. Тези сходства произтичат от наличието на множество различни групи бели кръвни телца, които, изглежда, са и маркери за цялостната личност. На биолозите се е наложило да прибегнат, без самите те да знаят, до понятия аналогични на Мен, Не-Мен, които някои последователи на Фройд са въвели, за да допълнят втората концепция за психичния апарат. При много болести защитната дейност на имунната система нанася вреда, защото атакува орган от собственото тяло така сякаш е чужд. Това са автоимунни феномени, което ще рече, че живият организъм организира срещу себе си имунната реакция. Имунитетът е клетъчна армия, създадена за да атакува чужди тъкани, но тя понякога се оказва клетъчно сляпа и атакува Мен. Дори когато организмът е здрав тази армия е действаща- оттук произтичат и автоимунните заболявания.
   От гледна точка на анализата съществува аналогия между автоимунната реакция от една страна и от друга обръщането срещу себе си на нагона, негативната терапевтична реакция, също атаките срещу връзките като цяло и психичното съдържание в частност. Тук се има предвид, че разграничаването между свое и чуждо, Мен и не-Мен (Me and not Me-Winnicott) има биологични корени дори на клетъчно ниво. Хипотезата на автора е, че кожата като обвивка на тялото конституира междинна реалност между клетъчната мембрана и психичната система перцепция- съзнание на Аз-а.
   Страдащите от психосоматични заболявания съществуват в една алергична структура, характеризираща се с инверсия на сигналите за сигурност и опасност: собственото, Мен, вместо да е протектирано и осигурено, е избегнато като лошо и чуждо – оттук и парадоксалната реакция на алергия и злоупотреба с психоактивни вещества: наркоманът избягва онова, което може да му стори добро и е привлечен от онова, което е вредно за него.
   При психозите, по-специално при шизофренията, парадоксът, който възниква с алергията тук е представен с неин пароксизъм : психичното функциониране е доминирано от антифизиологична реакция. Доверието в естественото функциониране на организма е унищожено или не се приема. Онова, което е естествено се преживява като фалшиво: живеенето се свежда до механика- онова, което е добро за живота и в живота се усеща като смъртна опасност. Такова парадоксално психично функциониране, чрез реакции на циркулиране, засяга възприятието за функциониране на тялото.

Този списък от 9 психични функции на Аз-а, по подобие на биологичните функции на кожата, не е нито неизменен, нито изчерпателен. Настоящият текст представлява своеобразна интерпретация на функциите на Аза с помоща на приведените факти, която остава отворена за попълнения и подобрения. Целта му е да улесни клиничните наблюдения, психопаталогичната диагностика, провеждането на психотерапия и техниката на психоаналитичната интерпретация.
Отивайки още по- далеч в тази насока авторът посочва и други функции на Аз-а; например:

• Функция на складиране (пр. мазнините по кожата);
• Функция на производство (пр. косми, нокти);
• Функция на излъчване (пр. пот, феромони);