Жак Саломе е психосоциолог и писател, автор на “Думи за любовта”, 2000г., “Да се осмелиш да изпитваш любов”, 2003г., “Всички любовни утрини имат…вечер”, “Аз + Ти ═ Ние” и др.

Любов е една дума, която всеки използва, дума, която е едновременно твърде обща и вълшебна, бедна и богата, банална и учудваща, но преди всичко съдържаща и сенки и светлина.

Казват, че номадите в Сибир имат много и различни думи: точни, адаптирани и чувствителни, за да кажат “сняг”. За да отбележат всеки негов аспект, особеност и качество. Снегът, който очакват, този, който ще завали всеки момент, който пада нежно и леко, този, който наближава, носен от вятъра на Севера, този който е в лоното на нощта или на вечерта, този от миналата седмица, от моналия сезон, този на бащината смърт или на раждането на едно дете.
За тези, които живеят в пустинята думата “пясък” може да бъде изразена с безкрайно много нюанси, за онези, които ловят риба в Индийския океан думите обозначаващи вода, да я търсят да й говорят, да я пият, да се къпят с нея, да отглеждат растения или да се спускат в нейните дълбини имат многобройни варияции.

В нашия език думата “любов” е дума често използвана за да се обозначат твърде различни чувсва: “Обичам жена си, котката…” или “Не обичам твоите родители, но обичам факта, че са те създали и отгледали.” Това е една дума “хамелеон”, която може да погълне всички нюанси на любовните чувства. Тези на раждащата се любов и дори на предхождащите любовта чувства; когато не знаем все още, че обичаме; тези на заслепяващата любов, на удолетворяващата, на силната или несбъдната любов; безкрайните измерения на любовта, която е пред своя край, шепотът и дъха на спомените, на любовната носталгия, тези на съжалението или омразата. Да, на омразата също. Когато наранената любов се превърне във враждебност, в огорчение или във вътрешно усещане за разрушителен вятър, способен да унищожи всичко по пътя си.

Ако срещнете тази дума в контекста на една връзка, не се колебайте да я оцените, приемете, да се опитате да я разберете, дори и да рискувате да страдате…или просто се страхувате…

Но когато обичаме, ние често отричаме, изразявяме любовта си с шептене и песни, поеми и тишина, натоварена с емоции, с различни интонации, с погледи, жестове, с особено внимание. Извайваме я с шушукане, понякога дори и с викове. Съгласуваме я сдруги думи, с прилагателни, наречия, с други глаголи…Ласкаем я с копнежи, пориви, ентусиазъм. Увеличаваме я със сънища и с фантазии. Понякога утвърждаваме съществуването й дори когато тя тежи толкова много в липсата….пресъздаваме я дори когато тя се отдалечава…пораждаме я във време на афективен глад, за да умилостивяваме вече настъпилата зима. Често я залъгваме, утешаваме и умоляваме, когато сме самотни..

Думата любов не говори винаги за любов, най-често обозначава очакване, желание, страст, необходимост, разочарование, фрустрация…. И все пак, ако срещнете думата “любов” в края на една среща или в една връзка не се колебайте да я “опитомите”, да се погрижите за нея, да я защитавате….тя съдържа безценни мечти и пориви.