Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Приносът на Шарлоте Малаховски Бюлер в областта на психологията е значим. В период от около петдесет и пет години научна работа тя публикува близо петдесет и пет статии и книги. Основните й интереси са свързани с развитието на човека през жизнения цикъл и хуманистичната психология. Нейната дейност включва също области като модели на учене, изследвания на семейството, детска психология, психологическо тестиране, клинична психология, работа с проективни тестове, психотерапия. Освен теоретик и изследовател, Шарлоте Бюлер става и клиницист, практикувайки психотерапия. Тя получава докторска степен по психология от университета в Мюнхен и придобива международно признание. Нейни книги са преведени на 16 езика.

Родена през 1893 година в Берлин, Шарлоте Бюлер израства в семейство, чиято атмосфера съчетава изкуство и точни науки- майка й се занимава с музика, а баща й е архитект. Социалните нагласи и очаквания, присъщи на времето през което Шарлоте Бюлер започва своето развитие-началото на 20 век-не са в полза на жените, имащи академични интереси. Но тя има късмет- получава подкрепа и насърчение от родителите си и от ранна възраст демонстрира широки интереси. Фокусът на първите й интелектуални търсения е екзистенциален: смисъла на човешкия живот и съществуването на Бог. По-късно тя ще сподели: “Основният въпрос който ме вълнуваше беше “Каква е целта и смисъла на човешкия живот?”

Възможност да намери отговор на тези въпроси Шарлоте Бюлер вижда в психологията. Учи в университетите в Берлин и Мюнхен. Първото й изследване е свързано с процесите на мисленето- интерес, който я среща със бъдещия й съпруг д-р Карл Бюлер, неин супервизор в Мюнхенския университет. На 23 годишна възраст тя се омъжва за него, след една година се ражда първото им дете, след още една тя получава докторска степен по психология, а на следващата година ражда второто си дете.

През 1923 семейство Бюлер се премества във Виена, където Карл Бюлер оглавява катедра в университета и основава Виенски Психологически Институт. През следващите години Шарлоте Бюлер учи, преподава и пътува в Англия, Норвегия, Холандия и САЩ, където работи една година в Колумбийския университет под ръководството на Едуард Торнадайк .

След връщането си във Виена, до края на тридесетте години на миналия век, Шарлоте работи в областта на психичното развитие през детството и юношеството. Основните методи на работа, които тя използва са наблюдение на детското поведение, тестове за интелигентност, интерпретации на дневници и експерименти с игри. Като основна цел на своята работа тя посочва “Създаването на унифицирана схема на психичното развитие от раждането до ранна зрелост”.

Основни идеи за своите проучвания Шарлоте Бюлер заимства от работата на съпруга си в областта на умственото развитие на детето в биологичен и психичен аспект. Но тя има свой собствен подход-също изследва физическото развитие, но за разлика от него поставя акцент върху когнитивното и личностно развитие на детето.
През 1925 година Шарлоте Бюлер получава десетгодишна субсидия за своята работа от Фондация Рокфелер, Австрийското правителство й възлага проект за изследвания, свързани с реформата на училищното обучение. Тя и колегите й имат следните цели в областта на педагогическата психология: провеждане на психологически изследвания, фокусирани върху развитието на детето в перспектива на биологичното функциониране, културата, обществото и индивида.

Политическата нестабилност в Австрия, по- късно окупацията и нацисткия режим възпрепатстват работата на Шарлоте Бюлер и колегите й. През 1938 година Карл Бюлер е арестуван, скоро след това името на Шарлоте е първото в списъка на преподаватели, които трябва да напуснат университета. (единият й родител е с еврейски произход). Следствие на окупацията дейността на австрийските учебни заведения търпи серия промени. Например наследникът на поста на Карл Бюлер води нов курс, наречен “Раса и характер”.

Както много други от своите съвременици, Шарлоте Бюлер напуска Виена и заминава в Лондон, а по-късно в Норвегия. След като бива освободен от затвора съпругът й заминава в САЩ, а Шарлоте го следва. Тя заминава от Норвегия само 10 дни преди страната да бъде окупирана от нацистка Германия.

В САЩ Шарлоте Бюлер преподава в университета “Света Екатерина” в Минесота, по-късно в  университет в Масатчузец, където основава детска клиника. След няколко години тя се връща в Минесота и започва своята кариера на клиничен психолог.

В периода 1945-1953г. тя работи като клиничен психолог в болница в Лос Енжелос и води курс по психиатрия във висшето медицинско училище.

1953 година постава началото на частната й практика. Тя започва да утвърждава теоретичната си рамка и терапевтичната си техника. Нейният подход е близък до този на Карл Роджърс и Абрахам Маслоу. Още в началото на работата си, Шарлоте Бюлер разглежда човека в неговата цялост и в контекстта на смисъла и целта на живота. Основно нейно понятие е “самоосъществяване”, близо по-смисъл на “себеактуализация” на Карл Роджърс. Под самоосъществяване Шарлоте Бюлер разбира адекватна резлизация на съзнавани или несъзнавани ценности и цели, към които човек се стреми. Тя разглежда самоосъществяването и като процес, който в различни фази от жизнения път се възприема по различен начин. Например добро самочувствие през детството, себереализация през зрелостта и пълнота през старостта. Пълното самоосъществяване зависи от способността на личността да си постави такива цели, които са адекватни. Тази способност Шарлоте Бюлер нарича саноопределение и я свързва с интелектуалния капацитет за познание на собствения потенциал.

През 1968 година Шарлоте Бюлер става президент на асоциацията по хуманистична психология. В “Мотивация на жизнения път” тя доразвива основните си идеи и предлага система за фазите на развитието. В съзвучие с основните хуманистични възгледи тя разглежда човека в неговата цялост, която е предварително зададена, но отчита и социалните фактори. На тази плоскост- взаимодействието на биологично и психично, психично и социално тя извежда модел на общи закономерности в развитието. Като основни стремежи на човека тя определя себеразвитието, установяване на социални контакти, справянето в реалността и актуализирането на индивидуалния потенциал. Моделът на общите закономерности в развитието тя нарича “експанзия-рестрикция”. За неговото създаване Шарлоте Бюлер проучва дневници, писма, биографии и провежда клинични наблюдения и интервюта. В резултат на анализа на сабитията в човешкия живот и тяхното разпределение се установява, че натрупването на опита се разпределя в последователни фази: на бързото нарастване, на по-бавното нарастване, плато и упадък. През първата част от живота си хората чувстват разширяване (експанзия) на своите дейности и преживявания. После идва момента на връхната точка (кулминация). След това настъпва момента на рестрикцията- дейностите и капацитета намаляват, хората се отказват от амбициите си, целите намаляват и стават по-ограничени. Това е време на биологични (напр. менопауза) и психични кризи (напр. депресии, проблеми при взимане на решения, разстройства на адаптацията). Шарлоте Бюлер описва чувство, характерно за тези кризи като: “да не те свърта на едно място.”

Като основна разлика между нейната хуманистична психология и психоанализата Шарлоте Бюлер посочва следното: “ И Фройд и Адлер са психиатри и обясняват човешката психика от гледна точка на психопатологията, докато ние, като психолози, избираме здравото, нормата като отправна точка.”. Тя отхвърля психоаналитичните концепти за хомеостазата, която противоречи на хуманистичните разбирания за личността като притежаваща вроден стремеж за себеактуализация, или, в термините на Шарлоте Бюлер-самоосъщесвяване. Според нея хората могат да се различават при избора на целите си или на начина на живот, но като цяло основната тенденция е към израстване. Целите тя разглежда като осъществяване на житейска задача и собственото съществуване. Шарлоте Бюлер дефинира четири основни тенденции в човешкия живот:

1.тенденция към задоволяване на потребностите от секса, любов и себепознание;
2.тенденция към адаптация, чувсво на принадлежност и сигурност;
3.тенденция към себеизразяване и реализиране на творческия потенциал;
4.тенденция към интеграция;

Според Шарлоте Бюлер всички процеси по формулиране на цели и стремеж за тяхното достигане увеличават жизнеността. Началото на тази вътрешна дейност е в юношеството и продължава функционирането си в различна степен и форма през целия живот. С възрастта нуждите и желанията, свързани с редукция на напреженията намаляват, а чувството за дълг, загриженост и отговорност, поставянето на цели и себеопределянето нарастват.

Кариерата на Шарлоте Бюлер в САЩ е продължителна и много продуктивна. Но през 1972, когато заболява тежко, тя решава да се върне в родината и да прекара известно време със сина си. Две години по-късно тя умира. В Германия нейните публикации са приети с голям интерес и имат значимо влияние върху развитието на психологията на развитието.