Автор: Радостина Хлебарова All rights reserved

Името на Ана Фройд най-често се свързва с работата на прочутия й баща- Зигмунд Фройд. Нейното развитие като психолог сякаш остава под сянката на основателя на психоанализата. Много от нейните критици твърдят, че й липсва индивидуалност и собствен поглед като изследовател. И наистина, Ана Фройд развива дълбока привързаност към психоаналитичните идеи под крилото на Зигмунд Фройд и голяма част от нейния живот е отдаден на него и неговата работа. Но Ана Фройд придобива своето място в историята на психологията. Тя доразвива някои класически психоаналитични идеи, поставя основите на детската психоанализа и дава първия тласък на Его-психологията. И не на последно място – в своята работа тя търси социални приложения на психоанализата и дава съществен принос към педагогиката.
Не само професионалното развитие на Ана Фройд е обект на интерес: личният й живот е свързан с много спекулации, предположения и неясноти. Коментирани са ревността на Фройд към нея, отношениата й с психоаналитици, близки на баща й, сексуалния й живот.

Името на Ана Фройд най-често се свързва с работата на прочутия й баща- Зигмунд Фройд. Нейното развитие като психолог сякаш остава под сянката на основателя на психоанализата. Много от нейните критици твърдят, че й липсва индивидуалност и собствен поглед като изследовател. И наистина, Ана Фройд развива дълбока привързаност към психоаналитичните идеи под крилото на Зигмунд Фройд и голяма част от нейния живот е отдаден на него и неговата работа. Но Ана Фройд придобива своето място в историята на психологията. Тя доразвива някои класически психоаналитични идеи, поставя основите на детската психоанализа и дава първия тласък на Его-психологията. И не на последно място- в своята работа тя търси социални приложения на психоанализата и дава съществен принос към педагогиката.
Не само професионалното развитие на Ана Фройд е обект на интерес: личният й живот е свързан с много спекулации, предположения и неясноти. Коментирани са ревността на Фройд към нея, отношениата й с психоаналитици, близки на баща й, сексуалния й живот.

На 3 декември 1895 година след нелека бременност Марта Фройд ражда най-малкото дете в семейството- Ана. Зигмунд Фройд е на 38 години, поставил е основите на психоанализата; в този момент вече е въвел понятието “несъзнавано” и се занимава с тълкуване на сънища. По повод на раждането на най-малката си дъщеря той пише писмо на свой приятел: “Ако имах син щях да ти го съобщя с телеграма, но аз имам момиченце…ти получаваш новината със закъснение.” Въпреки това отношение, Фройд по-късно ще приеме раждането на Ана като благословия…веднага след нейното раждане практиката му се удвоява.

От най-ранните си години Ана не е имала добра връзка с майка си. След раждането й Марта заминава на няколкоседмична почивка, а за малката Ана се грижи нейната бавачка, за която по-късно Ана ще напише: ‘най-истинското нещо в моето детство”. В отношенията с братята и сестрите й също липсва близост, тя пише: “Не се чувствах част от тях”.  Но между Фройд и най-малката му дъщеря съществувала привързаност. В “Тълкуване на сънищата” той пише за нея, че е палава и притежава мъжки апетит и агресия. Докато растяла, той се гордеел с интелектуалните й интереси и липсата на влечение към типични за тогавашното време женски занимания.

Като ученичка Ана е нетърпелива и отегчена. По- късно тя ще заяви, че нищо не е научила от училищните занимания. Но когато в гостната на баща й се събирали негови приятели и последователи, Ана с голям интерес слушала техните разговори. Така тя започнала да учи няколко езика- английски, френски, италиански, иврит. През 1902-1912 година Ана се започва да се запознава с бащиния нсихоаналитичен свят. Четиринайсетгодишна тя пише на баща си: “Прочетох някои от твоите книги, но ти не трябва да се ужасяваш, понеже вече съм пораснала и не е изненадващо, че се интересувам от тях.”. Скоро след това й било разрешено да присъства на срещите на Виенското психоаналитично дружество.

След като завършва лицея Котидж във Виена, седемнадесетгодишната Ана прекарва зимата в Италия. В кореспонденцията с баща й през този период се говори за някакво нейно заболяване. Мнозина смятат, че Ана е страдала от депресия или анорексия. Тя приема тежко факта, че семейство и решава тя да не присъства на сватбата на сестра й Софи. Самият Фройд по време на свое посещение при Ана предполага, че тя изпитва ревност към сестра си, понеже тя внезапно решава да се омъжи- бъдещият й съпруг бързо е спечел любовта на Софи, обич, която Ана никога не е чувствала към себе си. Фройд предполага, че става дума за “обратен едипов комплекс”.

През 1914 година Ана полага изпит и започва да работа като начална учителка. Междувременно Фройд е започнал нейната лична анализа, и Ана задълбочава своите познания в областта на бащината практика и започва да превежда неговите книги. В този период от нейния живот я ухажват двама мъже– Ърнест Джоунс и по-късно – Ханс Лампъл. И в двата случая реакцията на Фройд е категорична- не би дал съгласието си и Ана приема мнението на баща си.

След като приключва личната анализа на Ана, Фройд започва да отдава повече внимание на предедиповите фази от психосексуалното развитие на децата. Тъй като баща й не е запазил никакви бележки относно нейната анализа, засягащи тези периоди, се правят само предположения за предполагаеми проблеми в развитието й, които го провокират да насочи вниманието си в тази насока. През това време той слага акцент върху майчината роля в развитието на детето.

През 1920 година Зигмунд Фройд и Ана  участват в международен психоаналитичен конгрес в Хага, а две години по-късно тя става член на Виенското психоаналитично дружество. Нейната популярност сред колегите й расте, тя започва лична практика и разширява контактите си. Неин приятел бил Лу Андреас-Саломе, писател и психоаналитик, който бил близък с Ницше и Рилке. Така, чрез Ана, Фройд се запознал с Рилке, чиято поезия много харесвал. “Колкото повече се интересувам от психоанализа, пише тя, толкова повече забелязвам, че тя е път към дълбокото разбиране на човешката същност, разбиране, което писателите и поетите притежават.”

През 1923 година Зигмунд Фройд заболява от рак и Ана се грижи за него. Това е период, в който тя окончателно се ориентира към анализата на деца. Това било нова насока в психоанализата, чиито първи насоки положил баща й с “Малкият Ханс”.

От 1927 до 1934 година тя е генерален секретар на маждународната психоаналитична асоциация. Практикува детска психоанализа, провежда семинари и конференции на тази тема и продължава да се грижи за баща си. Била е негов официален представите, например приела от негово име наградата Гьоте. Неговата болест става причина за формирането на “Таен комитет”, чиято цел е да защитава психоанализата от атаки. Ана била член и както на другите членове й бил даден пръстен като символ на доверие. На пръстена в римски стил било резбовано коронясването на Юпитер в присъствието на Минерва.

През 1935 година тя публикува “Егото и защитните механизми” Книгата разглежда функциите на Егото и представлява отклоняване от традиционните психоаналитични разбирания. Тази публикация поставя началото на Его- психологията и печели за авторката репутация на теоретик-пионер.

В личен план за Ана 1925 година е от особено значение. Тя среща две жени, които ще станат важни фактори в нейния живот. Първата е Дороти Бърлингам- психоаналитик и майка на пациент на Ана. Според биографа на Ана- Елизабет Иънг-Брюел, ако в живота си Ана е имала сексуална връзка, то това била връзката й с Дороти. Тя остава “весталка”, това е думата, избрана от принцеса Мари Бонапарт, за да опише най-вероятно, от една страна девствеността на Ана  и от друга- нейната роля на пазител на бащините психоаналитични идеи. За другата важна жена в своя живот самата Ана пише: “Ти си мен и аз съм теб и всичко мое, което можеш да използваш трябва да вземеш, понеже то по право е твое” Това е отново майка на неин пациент- Ева Розенфелд. И все пак, до края на своя живот Ана отрича съществуването на хомосексуални връзки.

Заедно с Дороти Бърлингам, Ева Розенфелд и други свои колеги (най-известен, измежду които е Ерик Ериксън) Ана работи с деца и практикува в месно училище алтернативни методи за обучение. Ана и Дороти се занимават с благотворителност и през 1937 година управляват училище за бедни деца, където наблюдават детското поведение и експериментират. Но след около година училището е затворено, Австрия е окупирана. Началото на втората световна война принуждава семейство Фройд да емигрира в Лондон, а Ърнест Джоунс и принцеса Мари Бонапарт оказват жизненоважна помощ, за да стане това възможно. Когато през 1939 година Фройд умира, Ана вече е установила нова практика и чете лекции по детска психология.

В Лондон Ана среща достоен противник в областта на детската психология- Мелани Клайн. Основните им теоретични различия могат да бъдат обобщени: различно времево позициониране на развитието на обектните отношения и интернализираните психични структури. Мелани Клайн поставя едиповата фаза в много по-ранен етап и смята, че нагонът към смъртта има фундаментално значение през детството.За разлика от нея Ана се придържа към теориите на баща си, че Суперегото се формира окончателно при разрешаването на Едиповия комплекс. Всички нейни лекции са публикувани в “Въведение в техниката на детската анализа” и книгата се превръща в директна атака срещу клайнианските теории. В резултат на идването на Ана в Лондон конфликтът между двата теоретични възгледа разделя Британското психоаналитично дружество на две групи.

Междувременно Ана и Дороти Бърлингам публикуват изследвания на деца в стресови състояния под заглавията: “Малки деца по време на война” и “Деца без семайства”. Въз основа на работата си със сираци от концентрационен лагер те пишат за способностите на детето да открие заместващи емоционални обекти измежду връсниците.

През 1947 Ана и Кейт Фрайдлендър основават курс по детска терапия, а 5 години след това- клиника. Влиянието и репутацията на Ана се увеличават бързо. В клиниката тя и нейният персонал прилагат нова техника, включваща използване на “линии на развитието”, които проследяват детското  развитие в норма “от зависимост към зрял емоционален живот и зрели обектни отношения”. Ана описва и други линии на развитие, водещи към придобиване на телесна самостоятелност. В клиниката се създават и диагностични профили, които улесняват идентифицирането на специфични фактори при конкретен пациент, които се отклоняват или са в унисон с нормалното развитие. В “Норма и патология”, 1965 Ана обобщава своята практическа работа.

След 1950 година Ана редовно пътува до САЩ, където изнася лекции и обучава психолози. През 70-те години на миналия век тя насочва вниманието си към изучаване на отклоненията в развитието на емоционално депривирани деца в неизгодно социално положение. Нова насока на нейните интереси са въпросите за престъпността и семейството.

Работата на Ана Фройд продължава интелектуалното предизвикателство на баща й като същевременно представлява нови насоки за развитието на психоанализата. Тя пише: “Ние чувствахме, че бяхме първите на които бе даден ключа към разбирането на човешкото поведение и неговите отклонения като нещо произтичащо не само поради външни фактори, но и от натиска на вътрешни сили, произхождащи от несъзнаваното.” На въпроса за своята биография тя отговаря: “ Не мисля, че бих била добър субект за биография- няма достатъчно действие. Бихте могли да кажете всичко в едно изречение- Тя прекара живота си с деца.”

Ана става почетен председател на международната психоаналитична асоциация и  получава почетни докторски титли в редица университети, между които са университета Кларк в САЩ и Харвард. През 1967 година тя получава награда от кралица Елизабет Втора. Наградите си Ана приема с характерен хумор- на церемониите по награждаването си често споменавала, че я карат да се чувства така сякаш е вече мъртва. Две години преди смъртта си през 1982 година, Ана продава жилището на семейството си във Виена с условието то да бъде превърнато в музей. Няколко години по-късно там е основан музей на Зигмунд Фройд.

Между 1968 и 1983 година са издадени събраните й съчинения в 8 тома. Днес клиниката в Хамстед, Лондон носи името Ана Фройд Център и е клиничен, образователен и изследователски център, специализиран в лечението на деца и юноши. Центърът предлага кратки курсове и две магистърски програми, които съчетават психоаналитичната перспектива с невронауките и психопатологията на развитието в детска възраст.