Автор: Радостина Хлебарова All rights reserved

Самоубийственият тероризъм се определя като саможертва в процес на унищожение (или опит за унищожение) на определен обект (обекти) за постигане на политическа цел. Задачата на един психологически и физически обучен терорист- самоубиец е да умре, поразявайки вражески обект.
Самоубийството в контекстта на самоубийствените терористични атаки е особен вид суицид- той е парадоксален. Това са хора, които се убиват по парадоксален начин в името на идеи и идеали, представляващи за тях смисъл и цел на живота, които в същото време стават основание за смърт (собствената и на други хора). В този случай съзнателното прекъсване на живота не е цел, а средство.

Read the rest of this entry »

Дидие Анзиьо „Аз-кожата”; стр. 97-110
Didier Anzieu “Le Moi- peau”; p. 97- 110
превод: Радостина Хлебарова

Деветте функции на Аз-кожата

Настоящият текст представлява паралел между функциите на Аз-а и опит да се уточни взаимодействието между соматичното и психичното; типовете тревожности, свързани с патологията на тези функции, както и проявленията на трудностите на Аз-кожата, които клиничните наблюдения демонстрират.

Read the rest of this entry »

По “Vocabulaire de la psychanalyse” Jean Laplanche et J. -B. Pontalis, Paris, 1967 Превод: Радостина Хлебарова

Обект, либидо, видове либидо в психоанализата

• Обект

Понятието обект се разглежда в психоаналитичната теория от гл. т. на три принципни аспекта:

1. В корелация с нагона: в обекта и чрез обекта нагонът се стреми да достигне целта си- някакъв вид задоволяване. Може да се отнася до човек, частичен обект, реален или фантазмен обект.
2. В корелация с любовта или омразата: отношението тук е отношение между тоталната личност или инстанцията на Аза и на един обект взет в неговата цялост (човек, идеал, същност и т. н.) прилагателното тук ще е “обектен”
3. В традиционния смисъл на философията и психологията на съзнаваното, доколкото се отнася до познаваем и доловим субект: обектът е това, което се разкрива чрез характеристики, които са перманентни и точни, разпознаваеми, независими от желанията и мненията на индивидите. Прилагателното тук ще е “обективен”.

Read the rest of this entry »

André Green “La mère morte”, 1980, page 222-243
превод-резюме: Радостина Хлебарова

На първо място трябва да подчертая, че този труд не визира психичните последици от реалната смърт на майката. Разсъжденията в това есе се ситуират основно около проблема за траура, разгледан посредством редица метафори. По-точно, под концепцията за “мъртвата майка” аз имам предвид имаго, което се конституира в психиката на детето следствие от депресия на майката. Това имаго брутално трансформира живият обект, който е извор на виталност за детето, в отдалечена фигура, почти неодушевена, която повлиява твърде дълбоко инвестициите на някои обекти, с които работим по време на анализа. Този образ също така определя бъдещето на  тези обектни или нарцистични инвестиции. Мъртвата майка следователно е майка, която живее, но е психически мъртва в очите на малкото дете, за което се грижи.

Read the rest of this entry »

Жак Саломе е психосоциолог и писател, автор на “Думи за любовта”, 2000г., “Да се осмелиш да изпитваш любов”, 2003г., “Всички любовни утрини имат…вечер”, “Аз + Ти ═ Ние” и др.

Любов е една дума, която всеки използва, дума, която е едновременно твърде обща и вълшебна, бедна и богата, банална и учудваща, но преди всичко съдържаща и сенки и светлина.

Read the rest of this entry »

Преводен материал
“Psychologie” Magazine

Всеки ли има нужда от психолог?

Възлагайки си ролята на привилигированите събеседници на нашето душевно състояние, психолозите навсякъде промениха положението си.
Когато ние страдаме във всекидневния си живот, когато отношенията ни с хората, които обичаме се влошават, те могат да изглеждат като незаменим съюзник. Но всички ли сме потенциални пациенти? Нашите емоционални или афективни затруднения и нашият дискомфорт заслужават ли наистина да се спираме на работа с тях в продължение на месеци, дори години? За да се чувстваме по-добре, за да живеем добре, понякога са достатъчно естествени ресурси: приятелство, психична дисциплина, креативност…Нащият голям шанс днес е, че можем да избираме от кого и за какво да поискаме помощ. Тази статия може да ни помогне да направим своя избор.

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова All rights reserved

Работата на английския педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът заема особено място в детската психоанализа със своята оригиналност, богат практичен опит и стремеж да направят теоретичните схващания достъпни за неспециалистите. Неговите радиопредавания по BBC, посветени на детското развитие, имат силно влияние върху родителите. По-голямата част от текстовете на тези предавания са публикувани и се радват на широк интерес. (На български беседите са публикувани в книгата  “Детето, семейството и външния свят”.)

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова All rights reserved

Името на Ана Фройд най-често се свързва с работата на прочутия й баща- Зигмунд Фройд. Нейното развитие като психолог сякаш остава под сянката на основателя на психоанализата. Много от нейните критици твърдят, че й липсва индивидуалност и собствен поглед като изследовател. И наистина, Ана Фройд развива дълбока привързаност към психоаналитичните идеи под крилото на Зигмунд Фройд и голяма част от нейния живот е отдаден на него и неговата работа. Но Ана Фройд придобива своето място в историята на психологията. Тя доразвива някои класически психоаналитични идеи, поставя основите на детската психоанализа и дава първия тласък на Его-психологията. И не на последно място – в своята работа тя търси социални приложения на психоанализата и дава съществен принос към педагогиката.
Не само професионалното развитие на Ана Фройд е обект на интерес: личният й живот е свързан с много спекулации, предположения и неясноти. Коментирани са ревността на Фройд към нея, отношениата й с психоаналитици, близки на баща й, сексуалния й живот.

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Приносът на Шарлоте Малаховски Бюлер в областта на психологията е значим. В период от около петдесет и пет години научна работа тя публикува близо петдесет и пет статии и книги. Основните й интереси са свързани с развитието на човека през жизнения цикъл и хуманистичната психология. Нейната дейност включва също области като модели на учене, изследвания на семейството, детска психология, психологическо тестиране, клинична психология, работа с проективни тестове, психотерапия. Освен теоретик и изследовател, Шарлоте Бюлер става и клиницист, практикувайки психотерапия. Тя получава докторска степен по психология от университета в Мюнхен и придобива международно признание. Нейни книги са преведени на 16 езика.

Read the rest of this entry »

Автор: Радостина Хлебарова  All rights reserved  

Теорията на Албърт Бандура се появява през 60 години на миналия век и се фокусира върху агресията в социалното поведение. По-късно теорията е преименувана на “социално- когнитивна теория”, понеже Бандура поставя акцент по-скоро върху мотивиращите фактори и себерегулативните механизми на човешкото поведение, а не толкова на върху факторите на средата. Този фокус отграничава теорията от бихейвиористичните възгледи.

Read the rest of this entry »